Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Няма да се сърдите, но мисля, че ако имаше един идеен човек, Вие би трябвало да му отстъпите да носи тая тежест, но на човек, когото не знаете къде утре ще бъде — не може.

— Да, знаеш ли, че от десетина дена и аз мисля буквално същото, Лулчев — ми каза царят изненадан.

— Когато един народ дава това доверие с по толкова хиляди гласове, то е като кога плащах много пари за едно представление и ако това представление не струва, ще счупи главата на актьорите.

Той се съгласи. След това говорихме, по-право аз му говорих за двете Българии, едната парфюмирана, другата, окъсана, е с ръце като копита и звероподобна, изоставена на грижите на една паразитна интелигенция. Трябва представители на земеделци, на работници да влязат в състава на камарата. Казах му, че трябва да се привърши с Кьосето. И той ми каза, че е съгласен, но как да се манипулира. Приказва ми за себе си, какво е правил тоя ден, какво е мислил, че е много изтощен, че няма сили, че акумулаторите му са празни вече и пр.

Аз му казах, че всеки ден си носи своите задачи и решения и нека сега не решава това, което не може да реши. Как да процедираме? Извика и Севов и той му каза, че Кьосето, като е стопил и премахнал всички около себе си, сега е премахнал, изсмукал и самия цар. Каза, че Генчев е обвиняван, че е взел 6 милиона лева от Спас Ганев и затова сега го поддържал и пр. Остана да премисли как да се направи и докажем на царя утре сутринта. След това към 9 и половина вечерта отидохме в Недев, нямаше го. Почакахме го и му казахме, че утре сутринта ще се види с царя и ще видя какво трябва да прави. През нощта много мислих и на сутринта се видяхме със Севов и му казах плана си и той каза, че е мислил същото: по повод на терора и телеграмите царят да извика Недев и да го пита за това-онова и кой не искал Гето Серафимов и пр. Той да поеме всичко върху себе си, а после да заяви пред съвета, че не може да решава сам, а че е поел ангажимент тия хора да не се избират, тогава всички да си кажат мнението, което Кьосето или ще приеме, или ще трябва да си отиде. Това стана с царя, говори обаче Недев, сглупи и вместо да каже съвета, каза го лично на Кьосето, и сега тая вечер Кьосето си върши каквото си иска. Сега (18-и) говорих с Недев в Пловдив и той каза, че било скандал, но не може нищо да стори. Царят, горкият, е много ядосан и сигурно ще иска да се отърве от Кьосето и от Недев, и от Багряна…

Бог да ни е на помощ, защото все пристигат руси и англичани и купуват, а понеже царят им се противи, ще се мъчат да му сторят нещо, и то пак чрез българи. Бог да пази България и нас покрай нея…

на 27.I.1940 г.

По повод на срещата ми с царя на 27 януари от 8 до 10 и 1/2 ч. се родиха много нови мисли в мене самия за бъдещото ми поведение и по тоя повод приказвах с учителя, понеже исках да се оттегля от политическата дейност като работа, която не ми подхожда и в която губя много сили и вътрешно напрежение, без да има някой полза от това. По тоя повод учителят ми каза:

Когато туриш един човек не на мястото му, и той ще направи зло, без да иска. Злото като работи, е един слуга, подир, когото трябва да туриш двама надзиратели, за да го следят — конвой! А доброто работи само — без конвой! Духовете на тъмнината не могат да виждат далеч, добрите духове виждат надалеч! Растението не може да мисли, защото главата му е в земята. Австрия едно време разсипа балканското споразумение, защото не разбираше — съсипа и себе си. А сега си служи с други. Друго направление трябва да вземе Англия. Бъдещето е в културата на славяните — те ще обновят света! Англосаксонците са на върха. Повече в това направление не може. Бащата се отказа от силата си (като пораснат децата), за да не увлече — славяните са така, та вземат предпазни мерки. На Германия по-рано повреди подводната война, а сега на Англия — блокадата. Има възможността да се отложи войната… при тия състояния… отлаганията ще има възможност да се отсрочат плащанията и да се даде кредит. Денят Господен е ден ликвидационен на страдание…

Всички са се объркали. На Англия да се даде един малък свят, добър, да се ориентират. Те във Финландия защищават своите интереси, за да бие русите да не излязат на океана, но те напразно се страхуват от русите. Сега хората искат Господ, който е строил света, те да му го вземат от ръцете, че не стига това, ами да изпълнява това, което те искат… (Горното ми е говорено на 29.I.)

Говорихме върху няколко въпроса. Посрещна ме Кирил, който намираше, че Германия лошо прави — разбрах, вятърът не е за Германия. Казах на царя, че поради това пращаха тук Де Корен, Лойд и гибралтарския владика, но понеже не можеха да го кандардисат и да се справят с него, то може да се споразумеят с други на негова сметка да се отърват от него. Казах му също, че след Белград време е да се отърве от Кьосето. Ако има нещо хубаво — да иде да си почива, ако няма, да се замести с други. Остана да говорим това след 4–5. II., когато се видят резултатите. Той ми разправи за двамата англичани, аташето по печата, който му е приятел, и военното, с когото са тоже познати и който се опитвал да го плаши, и на когото той е казал, че е по-добре било да се получи Добруджа с благословението на Запада, отколкото с това на Изток, но понеже са закъснели, то да се не сърдят на тия, които са се родили от руско-турски войни, че сега гледа пак към Русия. Изобщо хубаво им е говорил, но го забравих, защото го записвам след няколко дена. Той намира, че съм отровен от въздуха на София, и ме посъветва да изляза вън някъде, че съм си дошъл без бинокъла. И аз му казах от самото начало, че съм дошъл да приказваме по човешки, а не за изследване. Казах му също, че съм излязъл от границите си, понеже трябваше да се задоволя с това да гледам портрети и почерци и да определям характери, а той сам да си ги прави, ако иска говедари или министри, негова работа. Мене после ми беше дотегнало с тия интриги, които правиха, а също и това, което погоди Кьосето на Недев с избирането на Гето Кръстев, а също и с това, че Недев не можа да разбере и да постави Кьосето на мястото му. Когато царят му каза за Министерския съвет и пред другарите си да каже какво му е казал царят, той за по-добро отишъл при Кьосето и тоя му изигра както трябва играта и после му хвърли кривите дърва на него… Бог да им е на помощ, но мене ме догнуся от толкова интриги и никаквици и ми се иска да се махна нанякъде поне за известно време… Гнусота страшна, невъобразима е това, което наричат политически, живот… Бог да пази България! Преди два дена, на 31-ви, царят беше пратил един доклад, писан за него, явно тенденциозен. Казах му да кажат „мерси“ и че мнението съм си казал по въпроса. Идат много хора и никой нищо не знае. Хора на Кьосето разправят, че ще излезе Недев и Багрянов… Едно разбрах: че само Бог е пазил България досега!… Такъв егоизъм и слепота, рядко съм мислил, че има, а то всеки държавник бил образец на това. Отвратих се. Бог да ми помогне да съвладея себе си и да си почна пак това, което трябва да се работи. И нужник да е, все пак някой трябва да стисне нос и да го чисти…