Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Сега е критическа година за царя — не да се плаши, а да бъде разумен. Създадени са много противоречия, които мъчно може да се предвидят и избягнат. Избиването на комунистите в България беше английска политика. Разделението на Санстефанска България, детронирането на Александра, изпъждането на Фердинанда беше все английска работа. Англичаните не можеха да дадат по-добър съветник на Хитлер от Фердинанд — сега той държи с Германия, а син му с Англия…

Ужасен е политическият живот — най-низките престъпления са там — с един обед или закуска може да те принесат жертва на боговете…

От 8 до 10 без 1/4 предобед

Пред един вой срещу дъновистките, организиран от запасните офицери, политици и подкрепян от Севов, който искаше да вземе цялата власт в ръце около царя, около един и половина месец не ме приемаше (от 11.II.). Поотдъхнах си от интриги и от отрови и можах да дойда на себе си, защото беше нещо страшно. Интригите се плетяха и летяха по всички посоки. Легенди се носеха, преувеличени съзнателно. Четяха на планината книгата ми и търсеха под вол теле…

Както и да е, засега това мина поне временно и царят преодоля тая треска и пак ме повика, и тоя път някак по-официално. Разговорът се води върху няколко въпроса: той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди. Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща както винаги… Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и „без да ще, ми издаде, каза царят, че жена му е ходила със сифилистичен мъж“ (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска), а именно че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и Интелижанс сървис, които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно. Говорихме и за тукашните англичани, за офанзивата им тук и пр. Той ми говори за срещата си със Сакаров, която траяла 3 часа и която аз схващам като кокетиране с левите за всеки случай. Аз го насърчих в тая посока, понеже и те са българи (говорихме и за Дюкмеджиев 180и Захариев 181). Странно, че и Сакаров се е обявил срещу мене като дъновист, на което царят възразил, че той, самият Сакаров, е бил близък с чичо ми, който пък е давал сведения за глупостите на широките… Подозирам, че Севов го е курдисал, за да си постигне целта, която лично не е можал (същият тия дни беше курдисал смяната на Тошко, брат ми, но като се обърна вятърът, започнаха да говорят за повишение вместо за уволнение)… Аз се правя на балама, защото зная, че има един Бог, който всекиго ще постави на неговото място според безкористието и делата му… После аз си говорих по някои въпроси, по които бях донесъл и книжа и ги дадох на царя. Едно изложение за нашето финансово положение, което сега е много лошо поради високия курс на марката, която всеки момент може да изгърми. От това, което ми каза, разбрах, че той знае това, ами правим евала на германците, за да вземем оръжие, а те са ни залостили с 2 милиарда, които имат да дават и нищо не дават, а и с други 4 милиарда марки, които може да станат утре нищо…

Дадох му също сведения за един хитър трик на Божилов, който уж за производителите, а всъщност подари 50 милиона на захарните фабрики, за които отрече да влиза в управителния съвет; на другия ден всички вестници известиха, че е преизбран там… след подаръка… Друго, му обърнах внимание срещу опрощавания на 480 милиона, с които се облагодетелствуват разни „наши“, вчера опрощаваха милиард — на селяните взимат котли и черги, а на тия господа, прочетох му факти, се опрощават със стотици хиляди и даже милиони — как са им ги давали, ако не е имало него насреща… Четвъртият въпрос беше за задължителната ваксинация от 1 април, за което му поисках да се отмени веднага, защото ще съсипят с тия инжекции народа. Дадох му литература и му посочих факти, някои от които той лично знае. За говедата дават премия и заплащат умрелите при инжекции, ами хората как ще ги заплащат? Нека стане факултативно. Обеща да стори това. (Интересно съвпадение, откак се отделих от него, се юрнаха такива закони за данъци, за мобилизации, за насилия върху човека — по-рано ги въздържахме тия работи.) Между другото му казах за това, което беше казал Сакаров на Сирко Станчев и на което присъствувал брат ми. Когато Сирко излъгал нещо за Казанлиев и брат ми казал (това на приема в двореца), че това е лъжа, Сирко се отметнал веднага и почнал да твърди и обвинява Казанлиев за обратното, което е било факт, а думите на Казанлиев лъжливи — за престолонаследника Сакаров му казал: „Хайде, мълчи (на Сирко), тебе те е яд, че царят не ще да те види тебе, ами иска да види жена ти и детето си“ — и Сирко избягал. Това казах на царя и той каза „Ама така ли му казал“ и много се смя, но не възрази нищо, нито се смути, от което разбрах, че това е една истина, която той може би мислеше, че и аз отдавна зная… На два пъти започна да ми се оплаква от царицата, но аз не давах хода, като му казах, че сега вече ще дойдат още по-мъчни условия и само божественото може да ги изведе на прав път. Да го търси в себе си и да следва гласа му. Радвам се, че прекара дъновистката треска в спокойно време, че трябва да се вдигне над всички тия интриги, че може да не може да приемат учителя за учител, понеже още не са дозрели, но ако отречат законите, които той е донесъл, ще загинат. Те трябва да ги опитат. Като ги прилагат. Хорските мнения в тия бури нямат смисъл и да си не прави илюзии. Само божественото е, което може да го спаси — да го търси дълбоко в себе си вътре и да го следва! Обеща. Видя ми се позаякнал вътрешно. Но сега аз вътрешно не се прилепям както по-рано — сега му казвам и го оставям той да си решава задачите, а по-рано се впрягах аз и се много измъчвах. Сега, слава Богу, видях погрешните си и той самият ще върви по-добре. Бог да пази и помага!