Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Говорихме върху общото положение. Посъветвах го да държи по-тесен контакт с американския пратеник, който е интелигентен човек и при това не е заинтересуван и ще му даде добри сведения и съвети. Но казах му и това, което учителят е казал за него, и добавих, че той трябва да внимава много да се не поддава на това, което гони само своите странични лични интереси, и че трябва да предпочете да има несполука в своя личен живот и сполука в общото, отколкото обратното. Личната жертва ще се наложи, но заедно с това и ще има общо повдигане. Каза ми, че понеже говорил на Сакаров, че Мошанов Стойчо му писал едно писмо, в което се оправдавал, че той не е бил говорил срещу дъновистите и пр., царят обеща да ми го изпрати по Надя да го прочета. Пак сведох разговора за големите спекулации, които се правят, както с боба и др., и му казах, че трябва да се стяга, инак ние ще се разнищим от главите. И той го вижда, но какво да прави, като всичко, на което посегне около него, е все гнило, и ми разправи за Груев и пр. и сега нямал с кого да узнава какво става около него. Карал се и с Генчев, нарекъл го мошеник и пр. Заговорихме за Румъния пак и той каза, че не знае къде е сега Карол.

— Където щяхте да бъдете Вие, ако бяхте обесили Дамяна — казах му аз.

— Да — каза той — щеше да бъде много лошо…

— Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте да бяха го глобили само 200 лв. за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали… А Вие почнахте да се борите с един циганин. Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте?

— Нищо — каза царят… — И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици — каза царят.

— Псевдомъченици — казах аз. — Пуснете ги при първия удобен случай… Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха „приятели“…

— Да — каза царят и се замисли.

После минахме на нови теми за него лично и неговите изживявания, а после върху Багрянов. Той ме запита дали Багрянов по мой съвет е отговорил така, виждал ли съм го?

— Не — казах. — Отдавна не съм го виждал.

— Той и на Филов не е казал какво ще отговаря. Чуден човек. Защо се приравни с Иван Петров? Че аз, ако бях на негово място, щях да кажа само, че на въпроса ще получат осветлението при разглеждане на бюджета му, а сега той се приравнил с него. Други можеше да даде тия осветления…

Изобщо царят, изглежда, съжаляваше за тоя инцидент. Аз му казах, че това е организирана кампания на Кьосеивановщината и че както се отърва от главата, така трябва да се поставят на мястото и останалите от тайфата, ако иска да има ред и мир, но конкретно не говорих по тоя въпрос, защото е още рано — да си покажат и вече рогата, че после…

Дадох му и новата си книга „В светлината на учителя“. Той ме запита някак виновно и по детски:

— Има ли ме описан и тук?

Аз се засмях:

— А, не, тук не. Но имате ли нещо да се оплачете, жалби и претенции, за описаното в „Благословение“. Четохте ли го?

— Четоха ми го. Нямам какво да кажа за оплакване.

— И при колата?

— Да, и тоя случай хубаво е предаден, доволен съм, няма оплаквания. — И се засмя.

— Ами това Ви е най-хубавото качество, изнесено там, демократичността, да се грижите за всички, да слизате и се разбирате с всички, а тука сте изнесени, както сте си.

После разговорът мина върху детенцето, което беше срещнал случайно Симеончо, пожелахме си всичко хубаво и се разделихме.

Туй, което засяга личното, не го пиша, а част от разговора и позабравих, защото го записвам след 4 дни. Научих се, че Багрянов е отговорил под подтика на Севов, но дали последният му е казал, че царят го иска, това не съм проверил. Изобщо Севов играе странна роля в много случаи, но Господ да му е на помощ.

На 10.IV. н.г. царят беше пратил една шифрована телеграма до Париж, в която се казваше, че Михайлов 182, който бил още в Полша, с нарочно лице пратил известие, че България е вече с Германия и предлага, като тя тръгне във война или още в мобилизацията, той да вдигне бунт в гърба с ВМРО и срещу това иска френците да се съгласят да се обяви независима Македония с българската част и гръцката, а от сръбската само Битоля да се вземе… Френците, които издават това на Балабанов 183, казали му, че като несериозно нещо те се отказали.

7 и половина часът сутринта

Повика ме учителят и между другото ми говори следното:

Въпросът беше за един селянин от Кулско, ако се не лъжа, който беше пратил писмо до царя, че иска лично да му каже нещо, много важна тайна, която на други не иска да каже, като прилага разни удостоверения, че е нормален, че има имот, че е благонадежден и пр., като казва, че ако не е важно неговото съобщение, да му вземат имота от 50 декара и да раздадат на бедните. Личи си, че е религиозен човек, някой, който е чел Библията и мечтае за пророчески дарувания.