Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Да, там е сифилисът на нашата армия, наследство от русите — каза царят.

Напомних му за фалшивия гьон и подметките на ботуши, които опадаха на третия ден… На тая тема говорихме доста. Той каза, че ще извика военния министър за това (и наистина от вестниците видях, че на другия ден го вика веднага…) Драганов от Берлин даваше разни сведения за нашето положение и това на Германия. Казваше, че германците не са били весели от тия победи и пр. Каза ми царят, че и сърбите по-рано казали, че нямало сега като от 1915 година да ни оставят зад гърба си, а най-напред с нас ще се справят… Румънците оттеглили една дивизия по-назад и я пратили към маджарите. Така между другото ми прочете и от Поменов от Рим…

Между другото стана дума, че на раздяла при съвет генерал Даскалов останал при царя и му казал, че Хаджипетков, откак го направили генерал-лейтенант, се забравил много, почнал да критикува, да не одобрява това и онова и изобщо не можело да се меле брашно с него, не искал смяната. Попитах с кого мисли да го сменя. С Лукаш 186, му казах, че смяна на началник-щаба не е засега за тия мътни времена, че по-добре е да се чака, защото такава смяна ще породи много съмнения в комшиите и за войската не ще е добре, че Лукаш е чех и не може и не трябва, още повече, като се знае съдбата на Чехия, няма защо да прикачваме нашата колесница към тяхната карма. Той се съгласи с това и каза, че и той тъй си мислел, но сега мислел за варненския Попов, който бил най-старшият, та да не можел и Петков да протестира нещо, като щял да го махне и изпрати в Плевен. Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава — и на тая тема приказвахме доста. Още като бяхме в градината при царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с характеристика на 52 министри след 19 май 1934 година. Остана после да ги чета. В него най-жестоко са се отнесли с най-честните хора Сапов и Недев…, а Габровски го хвалят и даже пророкуват, че щяло нещо да става с него… гениално… После той ми разправи надълго за разправиите, които е имал със сестра си и царицата, и как можал да ги предума да се помирят и да се разберат. Много ми хареса неговото търпение и такт, с които се е отнесъл към тоя въпрос. Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно и му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована 187), която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора. За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не се карат, а да вземат принципно уж две становища всеки в една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не бъде на лична почва, ами да е уж на принципна… докато му дойде времето да си иде…)

Ваше Величество,

Изпращам:

1. Книжката за билките, която Ви обещах.

2. Едно писмо, което схваща посвоему нещата за завесата на проф. Цанков.

3. Характеристиките на министрите прочетох. По тях ще говорим лично. Нито похвалите, нито клеветите могат да прибавят или отнемат нещо от това, което той съществено има. Пигмеите от похвали не стават гиганти, нито великаните — джуджета от клеветите. Животът е, който проверява и дава истинската стойност на личностите и обществата. Принципите освобождават, законите задължават, а фактите принуждават.

4. В Момчилградско в някои села мъжкото население е било събирано и му било „внушавано“ да се носи по нашенски, жените да хвърлят яшмаците и пр. работи, на които сега никак не им е времето… (това от военни е право).

5. От Германия са дошли наставления в известни среди за едно представление „а ла Карол Румънски“ у нас — подробности устно.

6. Едно оригинално „окръжно“ за Филов.

7. Едно резюме, което щях да Ви изпратя за именния ден на Ваше Величество, но нямах подходящ куриер. И сега вярвам, ако го прочетете с внимание, ще намерите поне една мисъл, която да Ви допадне.

(Описанията на министрите прилагам също към настоящото.)

С искрена почит: Л. Лулчев

Ако обичате същите неща.

От 10 и половина до 12 и 1/2 сутринта

Доста отдавна не бяхме се виждали и сега си поговорихме така приятелски по разни въпроси без особена система на разговора. Най-напред той се интересуваше от Турция и Италия. След това говорихме общо за войната, че е по-добре, че се изтощават, ще станат по-миролюбиви. Казах му, че се направиха погрешки със съветската книга, скандал и с отиване на наши в Атина, тъкмо когато гърците изнудваха другите и си послужиха с нас, за да разпалят подозрението на сърбите, те почнали да гонят българите… Добре е сега да се каже, че са ни предлагали нещо и ние не сме се съгласили… Също му казах, че той има сега здрава позиция срещу англичаните, защото, каквото им беше казал той, и стана. Той ги предупреди приятелски, че германците са костелив орех… Приказвахме и за Кьосето, на когото дал една игла, та му станали две.