Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Какво да го правя?

— Прати го по-далече от България, па разиграй и всичките легации, че вече спят и нищо не вършат.

Той обеща да ги разиграе малко. Приказвахме за Стойчо Луков и министрите. Пита ме за Багрянов. Казах му, че вчера, 12-и, бях с него на планината и че се е опомнил малко Кьосето, не може да ми прости, че съм предпочел Багрянов пред него. Озлобен е. Няма нищо, той не е толкова опасен, колкото Наталия. Да, той ми разправи как е казал Момчилов някои работи интимни.

Каза ми да пазя Багрянова сега да не прави нищо на чифлиците, за да не го подозрат в кражба, и пр. Говорих му и за Торбов и му обещах да му пратя наред за Торбов, за да види защо го мразят… Той поиска да му ги пратя и ме пита дали ли ми е Вера писмото на Фердинанд, с което иска да му се праща бензин и смокини и пр. за неговите папагали…

— Прилича на тях в носа — казвам му, а царят се пипа по своя и се смее.

Да не би да дойде тук с бензина… По-опасно е да го накарат германците и му разправих разговора на Станчов 188с Фердинанд, който му казал, че той сега е останал само цар на македонците. Разговорът мина на Румъния и му казах, че и той би бил така смаян, ако беше направил два пъти досега мобилизация, както искаха… После разговорът му мина на домашна почва, на царицата и там остана доста дълго време. Разправи ми за някои работи за нея и аз му дадох някои съвети. Каза ми, че сега тя плачела доста поради влизането във войната. Някои подробности от интимния им живот ме накараха да му дам съвет да се държи по-независимо и не се вдребнява, да си я остави сама да си се наслаждава на своите прийоми и подозрения. Приказвахме за някои далавери, които сега стават, и го посъветвах да ги проучи и като вкара министрите, да им понатрие носа, за да могат да слушат, сега например искат да поръчат вълна за 100 милиона от Южна Америка, част на поръчка, а риска да носела държавата… ачик далавера. И през къде ще я внесат? През северния полюс? Когато Русия е толкова наблизо, но там далавери не можат да станат. Посъветвах го да държи с Русия, защото засега най-износно за държавата е там, и се смяхме на вица, че царят бил уж казал: „Аз съм с Англия, войската с Германия, а народът с Русия.“ Разговорът беше разнообразен, не, не, многозначителен и после много интимен в някои мнения, за да ги записвам. Казах му, че иде много важно време, и той, щом мисли, че са глупави министрите, лично трябва да следи, защото моментите са много опасни. Каза ми, че избягнал да срещне английския посланик в Москва, който минал оттук и искал да се срещне с него — било го страх, че ще направи интриги някакви.

— Щом не са го приели в Гърция и Румъния, нямаше защо и Вие да го приемате, той би се явил тогава като един мандатьор на Балкана в Москва и можеше да направи интриги, от които никой не би прокопсал.

— Да, и аз затова не исках да го приема…

След като се върнах и учителят ме държа на разговор до 3 и половина часа и бях много изморен, та затова оставих вписването за днес, пък бях и малко настинал, та не ми беше добре, защото се къпех, като ме извикаха да вървя и ме духа вятър в автомобила, на когото едно стъкло беше отворено, и бързахме много, защото бях отложил виждането с половин час. Както и да е, наближават големи работи, а всички като че сме омотани и се занимаваме само с дреболии, а големците и с далавери и кражби и съвсем на дребно… Боже, пази България.

Ваше Величество,

1. Изпращам наредбите, които бях обещал. Моля да хвърлите един бегъл поглед върху тях. Тогава, вярвам, ще Ви стане ясно защо името на Торбов се споменува с ненавист от някои среди. В нас, който се опита да спази и изпълни законите, става омразен. Въпросният е решителен и делови човек.

2. Нашето „обществено мнение“ влезе напоследък в една фаза, която носи излишни опасности, без да допринася някоя особена полза някому в нас. Неутралитетът почти изчезна и се замени с „филство“, което като реакция може да извика друго „филство“ и да се намерим неочаквано при два ясно очертани враждебни лагера. Последиците може да бъдат недобри за всички ни. Няма смисъл да се повтаря това, което стана в Румъния. Обществената сила не се формира или разформирова с разпореждане. По-важно е да имаме свирачите налице — оркестърът винаги може да се състави и да свири хубаво, ако те са достатъчно опитни. Не е благоразумно да се очертава повече, отколкото ни се налага от необходимостта, симпатизирайки на едната или на другата страна — развръзката на голямата война едва тепърва започва и няма смисъл да се прононсираме излишно. Нека Румъния и Турция ни служат за добри корективи.