Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Това не мога. Аз ще си ида заедно с тях…

— Защо? Не си крал заедно с тях, та да си отиваш с тих. Тук трябва малко по-голяма решителност…

— Не, по-рано при Стамболийски падаха глави. При Цанков също, не, сега това не мога. Сега съм сам.

— Тъкмо по-добре, че сте сам, че няма да падат глави и пак работите ще станат хубаво. Говорих му, че селяните сега са по-доволни и задоволени благодарение на Багрянов, че ако той вземе и Министерството на труда, би могло да се постигне нещо по-добро за тоя народ. Той с това е съгласен, но по-далеч не отива, смята, че е свързан с това поколение на интелигенция и че не може друго да се стори, освен да изчака събитията. Настоях, че той трябва да се меси от време на време, за да не стават излишни опити за сметка на народа. Той тогава ми каза нещо странно:

— Ние сме място на нещо нетрайно. Гледай и това, което произвеждаме, ягоди, череши, домати — не траят, развалят се. Ябълките ни също не траят. Даже въглищата ни, единствените в света, сами се палят. Не сме нещо трайно.

Възразих му, че богомилите дадоха основа на новата епоха.

— Да, за квас ни бива, но тестото ни не струва.

Почнах да му се смея, че е намерил такива отрицателни аналогии и ги е нанизал на една връв… Ами и аз си мисля и се вглеждам. Говорих му за лошите обувки във войската, за далаверите в техните складове и щом не е ортак с тях, няма защо да ги търпи. Говорихме за Народното събрание, за Логофетов 190, който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са избирани, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново.

Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник… Казах му да не върви по кефа им… Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната). Казах му да не става играчка на такива типове в ръцете. Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо…

Виждам изобщо безсилие и бездейност… Всеки си гледа личното, лесното… Боже, пази България!

Говорихме по много още въпроси (за мобилизацията и др.), но вчера ме прекъснаха при записването, а сега не мога да си спомня какво съм записал и какво не.

В резюме: защитата на каузата на царя пред Германия и Италия за Добруджа е отлична, много разумна и принципна. По вътрешната политика е нерешителен и изглежда, че се намира под влияние на Севов да прави преврат с млада България и ратниците, но той още не се решава. По външната политика ще стои на неутралитет, но искат да мобилизират, на което аз се съпротивлявам, защото ще се харчат напразно средства и рискува.

Той изглежда, че по-лесно би се доверил на Германия, отколкото на Русия, макар че и последните не са лошо разположени засега; мизериите, които им се направиха с открадването на книгата в Пловдив на изложбата и после с това шантаво държане към работниците… Но както и да е, ще има една пауза, която, ако се използува разумно, ще може да се поправят погрешните.

На тръгване, когато да се разделим, аз му казах:

— Прави ми впечатление, че Вие имате едно Мажино в главата си и държите само пасивни мисли. Вие ще мислите за победата като главна цел, а пък за защитата — като отделни епизоди от борбата за тая победа.

Царят се малко замисли и ми каза, като ми държеше ръката за сбогом:

— Това е права идея. Аз ще помисля върху това.

След като се върнах и бях при учителя, след това се чувствувах много изморен и въпреки че Багрянов ме потърси да се срещнем, отказах му, защото бях някак вътрешно недоволен. Като че ли бях насилил нещо и бях развалил хармонията вътре в себе си. Слава Богу, после дойдох на себе си. Но изглежда, че около царя е един ад от интриги и той като някой змей в море от тях се извива на разни страни и търси опора някъде… Бог да му е на помощ, на него, па и на всички нас…

2.VII. 1940

Ваше Величество,

Вашето мъжествено, принципно и умело отстояване интересите на България пред представителите на Германия и Италия ще даде своите резултати. Взетото вече становище за неутралитет засега е най-добрата позиция. Нека всички се убедят, че ние не сме се отказали от това, което е наше, но мародери не сме!

Един погрешен ход можеше да тури огъня на Балканите!

С мобилизацията нека се манипулира умело, за да се не харчат излишни сили и средства. Има хора заинтересувани, които на всяка цена искат да правят повече шум (като мислят, че това е работа!).