Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

На такива бъдете спирачка.

По вътрешната политика това, което Ви говорих, нека не Ви смущава. Засега ще последва една пауза, след която събитията ще Ви станат по-ясни и нещата ще си дойдат на своите места по един естествен път, без особени усилия. Тъй че и в това отношение Бог, който бди над България, ще Ви помогне. Работите ще станат много добре.

От сърце пожелавам да сте здрав, бодър и на поста ви, за доброто на всички.

С почит: Любомир Лулчев

От 8 до 10 без 10 в двореца Враня

Преди това говорих с учителя, който ми каза:

Той трябва да държи сметка не само за сегашните, но и за бъдещите фактори — за Русия. Англия тикаше Германия срещу славяните, но тя трябваше да й даде колонии, за да си намери работа. Англия досега с оглед да владее Средиземното море е правила всички неправди. Сега иде сближението на европейските народи в един правилен социален строй — всеки син, дали е голям или малък, си иска своите права. Германия разкрива сега английски шпионаж. Русия в бъдеще ще бъде арбитърка. Англия няма смелостта да ревизира Версайския договор. Ликвидирането на нейната карма сега Англичаните играят ролята на някогашните финикийци, търговци, които дойдоха в стълкновение с римляните. Демокрациите останаха крайни материалисти; Хитлер и Мусолини — силите, които действуват за нещо по-духовно, но по-военен… мания да ги постигнат (?), а в болшевишката (култура?) има зачатък божественото начало. Русия сега иска човещина и работа; Германия — сила и труд, а Англия — пари и сила; божественото начало работи в съветите, но не в тая форма се изявява. Всичките царства се дискредитират и както е казано в пророчеството, слънцето (всичките политически форми) и луната (значи религията) ще потъмнеят и всички звезди (научни формации) ще изпадат (значи всички видни хора ще изгубят своята видност) и син человечески (значи новото) ще се яви! Всички забележителни хора заедно ще паднат.

Чакаше ме на външната врата, защото бях закъснял няколко минути. Седнахме и започна веднага да ми говори за положението. Най-напред Чапрашиков и военният германски аташе говорили да отидат български министри в Германия. Царят казал, че няма нужда, да не стане както с унгарците. Тръгнал Жеков. Той се видял с него („Грухтя ми тука половин час“ — каза буквално царят). Казал му да иска това, което сам е подписал с германците някога, и ред подобни наставления.

След това дошла поканата от германците. Той казал на министрите:

„Ние бяхме съюзници и пропаднахме за Германия; никога не натяквахме и каквото можахме, помагахме досега; искаме това, което ни беше дадено от Берлинския договор и което и те самите като съюзници бяха ни дали. Нашето въздържане обезсили балканското споразумение, инак войната щеше да се развие тук и оста щеше да бъде ударена през средата и счупена и пр.“

След това ми чете доклада на Драганов лично до него, в който се описваше как е станала срещата и разговорите.

— Рибентроп е бил лошо настроен. Той не ме обича, защото той е парвеню дипломат, а аз съм от кариерата — каза царят. — Аз казах, че Англия ще воюва, а той твърдеше пред Хитлер, че няма да воюва; той, когато образува антисъветския блок от Италия, Япония, Германия, Маджарско и кани и мен и аз отказах категорично, а сега той се има като творец на руско-германското споразумение — сега му е неловко от мене и не ме обича.

Като му говорили министрите, той бил студен и даже те се отчаяли. Най-после поискали да видят Хитлер и той се съгласил. Хитлер ги посрещнал също много резервиран, Филов казал между другото следното:

„Земя, заета с меч, с меч трябва да се пази. По-добре е да се споразумеете.“

После поискал карта да види какви са ни претенциите и се зарадвал, че са скромни, като се оплакал от маджарите, които искали много и на които той по-рано бил арбитър, а сега го ругали, та сега не ще вече, на нас би могъл да бъде такъв. Ще трябва да се споразумеем с румънците, но ако ние водим преговори, те ще разтакат.

— Те искаха това, като искаха и други съседи да дадат нещо.

Тук прекъснах писането и сега след 10 дена не мога да си спомня какво беше. Зная, че Хитлер беше се съгласил да ни стане арбитър, но царят не даде да се каже това, за да не знаят, че съдията е с нас. Филов беше казал, че в такъв случай ще ги ругаят. Царят му казал, че е в интереса на работата да не знаят, че съдията е на нашата страна и че ще ги ругаят — държавникът трябва да носи — затова, е държавник. Другите подробности на разговора вече съм забравил.