Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— И ако бяхме го обесили!! — каза си царят сам и направи един жест на свиване и смайване.

— Помните ли, като ме псувахте в малката стаица на дядо Келера, ей…

Започнахме за интимни работи, неговото собствено държане за ония погрешни, които са правени, разправиите и че това, което полека-лека да дойде и тогава пак мина разговорът за царицата, разправиите му с нея, казах му някои работи за самия него и за нея, като го накарах да я приеме като нещо, което го учи, защото фактически тя го направи много по-твърд и разумен, предпазлив и пр. Казах му, че в него има три съзнания, един италианец, който пламва веднага и иска да прояви всичко навън, после иде французинът, който иска да даде една изящна форма на проявеното и най-после вече се явява и българинът градинар, който си прави хубава сметчица и намира, че все е по-добро да си бъде човек по-скромен, по-свитичък — где знае утре какво ще стане… Той се смя сърдечно и вика…

— Много право е това. — По тия въпроси разговорът се продължи доста.

— Като не щете да учите от книга, ще учите от живи учители и Вашата змия е от най-отровните, но като се справите с нея пък, ще бъдете най-ученият.

После му обърнах внимание как едно време цели нощи е мислил, без да може да измисли нещо повече, и е имал погрешната идея, че трябва да измисля и решава, когато то е решено, а от нас се иска само съвестно изпълнение. Тогава той си призна, че сега разбира, че не е сам, че има провидение, и му е значително леко.

— Ами Вие, като Ви изпълнява един добър слуга, не го ли дарявате и му се радвате.

— Разбира се, ами и Вие, ако изпълните това, което Бог иска от Вас за общо добро, той ще Ви даде такива добрини, които не сте и сънували.

— Дай Боже!

Другите подробности бяха в своя дух.

1. Неутралитетът ни трябва да се подчертае отново. При удобен случай да се изтъкне, че ние очакваме да получим Добруджа не поради приятелството ни с тая или оная силна в момента държава, а защото справедливостта, в името, на която ще градят нова Европа, и общото признание на Англия, Русия, Германия, Италия и Съединените щати ни дават и признават това право. Приемане на Добруджа само от ръцете на Германия е опасна позиция — облагодетелствуване на приятели — както това правеше по-рано Англия.

2. За бъдеще Русия ще играе първостепенна роля на арбитърка на Балкана, а не Германия.

Това да се има предвид от нашите политически ходове и обществени мероприятия.

3. Управляващите да се стараят да разбират нещата и последиците им. Поскъпяването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обяви гражданска мобилизация и след това като качулка след дъжд да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните.

4. Комунизирането на пощенци, агрономи, железничари и учители е отчасти спряло, но те не са засегнати от предишната дейност в размери 30 до 50%, та дори и 80%.

5. Напоследък се спекулира между народа със слуха, че имало всички условия да ни бъде дадена цяла Добруджа от Русия. А също се носят слухове и за някакви милиарди, които щели сме да плащаме (фиксират дори 7 милиарда като положителни…).

6. Видни германци се изказали интимно в едно семейство, че България ще се болшевизира, но не от работниците, а от неумелите ходове на управляващите.

7. С гражданската мобилизация ще е добре да се приключи — ликвидира някак. Това е един трън, забит в живо тяло, от което никой няма полза.

8. Интернирането на фабрикантите направи впечатление, но от мнозина работници то се смята като блъф — само прах в очите. Но на повечето от тях е произвело положително впечатление.

Увеличението на всички работнически надници, дадено от Министерския съвет с 15%, трябва да се последва от същото увеличение и за работниците от военните фабрики, защото скъпотията е еднаква за всички. Нека се не чака друго подканяне, за да се взимат решения, които се мислят целесъобразни в момента. Още по-добре ще е във военните фабрики, ако се възстанови старият правилник, който имаше сила от 1919 година до 1934 година, според който работниците участвуваха в печалбите и загубите на заведението. Това ги правеше много по-старателни и привързани към държавата.

Изобщо с воденето на работниците в държавата трябва да се обърне по-голямо внимание, защото то ще има съществено значение за бъдещето на страната. По този въпрос подробности лично.