Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Нямам хора.

— Хора имате, но Вие търсите големи фирми, а те са свързани и с големи далавери — всеки от тях носи подире си верига разбойници, които са му помагали да дойде на тоя пост и на които трябва да се отплаща с помощта на държавата… От Вас се иска един кураж да турите десет честни и почтени хора, па макар с малки фирми; честни — да не крадат и почетни — да те слушат, каквото обещаят да го правят. Три дена ще трябва да издържите напора на критиката, но след това по работата им всеки ще види, че носът Ви се е поправил и че работата си е намерила майстора си…

— Не мога, Лулчев, аз съм меланж между две епохи и не мога да работя така коренно. Това иска сили, а аз съм вече съсипан. Аз съм уж началник на гарата, а трябва да тичам да местя стрелките… Ето сега щяха да се сблъскат треновете, ако не бях аз, но това не мога повече да издържам. Трябва да тупам тъпана до обед, за да върви управлението на държавата следобед; аз също съм се обърнал на всичко. И с калпак, и с цилиндър, и с цървули, и с туристически обуща и шпори върху тях; пояс и фрак и всичко това едновременно…

Почнах да се смея.

— Да кажете така да Ви нарисуват, тогава няма нужда да Ви се пише история… Като видят тая картина, ще разберат…

— Не мога повече, нямам хора, нямам сили. Останал съм с един сополив Груев. Няма до кого да се допитам за нищо… Не мога вече…

— Като не можете, ще дойде някой, който може. Една държава и народ не може да се спре. И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо…

— Чувствувам, че тая Добруджа ще ми бъде гробница. Ще повлече Карол крак и аз подпре му.

Това малодушие ме възмути.

— Ама това е срамота — казах — Вас Ви поднесоха на тепсия Добруджа и Вие пак сте недоволен. Ама то е грехота вече! Ами ако бяхте се били, бяха паднали стотици хиляди, ако сега свиквахте коронни съвети, като Карол Румънски, тогава?

— Благодарен съм, Лулчев, на Бога, така е, но и мен е тежко — няма кой да ми помага. Не мога повече да издържам. Нали видя как мислят, правят.

Тогава му заговорих за Божилов и Габровски, че и двамата не са си на мястото. Че единият е кабинетен, не знае как да работи със сърцата на хората, както Недев и Казанлиев, може да не са умни хора и Недев го доказа, като изтърва това, което му дадохте в ръката, но въпреки това те са хора, които разбират хората. А Божилов има връзка с първокласни мошеници и той за финансите сега е същото, което беше в политиката Кьосето. Той ми каза, че последният се е съгласил да отиде в Швейцария… Продължих разговора за Божилов. Па и за другите, които сега най-малко подхождат. Разбрах, че той се блазни от мисълта да има Кьосето със своята европейска култура и Луков с неговия церемониал… Заговорих му, че ще трябва да се направи манифест, с който да се благодари на Румъния и на всички останали държави, които са ни съчувствували. Изтъкнах му, че трябва да се използува това положение да се подчертае, както когато падна Кьосето, че ние вземаме нова насока в политиката. Тогава от балкански ние казахме, че нашият въпрос не е балкански, а европейски и ще чакаме разрешението му от Европа, както и става вече, но понеже това положение може да стане опасно при други условия, които утре може да се променят, то да се качим още една крачка по-високо. Да кажем, че ние приемаме Добруджа в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа. Тая позиция е необходима, за да не дойде утре Англия да ни вземе това, което Германия ни е дала… Той се замисли върху това… Казах му да избере форма и начин. Няма защо да се безпокои и да мисли, че ще му се смеят за церемониала — подобно нещо няма прецедент и няма следователно установения церемониал. Както и да го направи, така ще бъде. (В тоя момент говори Филов, че Добруджа е вече наша — 7.IX., 4 часа.) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото въпросът е, че всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим… Затова да натоварят всички с тая работа да представим държавата; като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените свобода, както бяхме вече говорили. Той обеща, че ще стори това. Ще види как да го направи, да не стане някой, като му казах, че и по-малко ще го лаят, като и те вземат участие във всичко. Казах му, че трябва после да помислим и за това, което трябва да става, защото парите и хлябът трябва да се вземат в честни ръце, защото е срамота в България да гладуват хора, да си недояждат…