Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Разберете, че всичко е набъбнало много между офицери и македонци, има, голямо негодувание.

— Да, армията боледува. Аз зная, че тя не може да се излекува изведнъж от своето старо положение, но какво да правя. Това, което ми е по силите, правя, но повече не мога… Хора, нямам, хора…

— Като ги потърсите както трябва… тоя народ не е само от негодници и мошеници. Има и честни, и достойни хора… Трябва да им се помогне да си отидат на местата. Това.

Тогава започна да ми говори и за своята пепелянка, която сега не стигало другото, но му правела много въртели… На тая тема пак си поговорихме. Каза ми, че кракът му го много мъчи.

— Разбира се — казвам му — като се тъпчете с разни лекарства — и пред мене гълташе нещо. — Вие оставете това, ами вземете за десет дни да ядете само диня, като не пиете никак вода, за да се пречистите, и тогава ще стане едно възобновяване.

— Да, това е отлично и ще го направя — каза той. — И това е близко до ума — и започна да си съобразява гласно, че наистина щото да стане пречистване. Казах му, че нека се издума пред мене и да си каже каквото има или да го изпсува, но като ги свика след малко Филов и Попов да държи ясен език и решително. Значи да употреби днес за информация и ориентиране из всички страни (смени се правителството в Румъния), а после да действува бързо и решително, като не правят въпроси за дреболии, щом като са изтървали важното (но непременно да си оставят една врата за предявяване на претенции, и то с арбитър, пък тогава ще видим кой на кого ще има да дава). Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее, Добруджа дава три милиарда лева жетва. После минахме с царя по някои второстепенни въпроси.

Една констатация трябва да се има предвид сега: общо понижение на нивото материално и морално поради войната. Това е в целия свят, това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко „филство“ е още опасно. Трябва да се пазим от това. Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение и организиране и военно подготвяне.

Като пишех това, след два дена дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути на договора между България и Румъния за Добруджа. Имаше крясък и още повече ще има. Слава Богу, докрай да не окепазим хубавата идея за мирна придобивка с някоя байганьовщина, Бог да ни пази! Стана най-после това, което им се каза, че България ще си вземе Добруджа по мирен начин, без война! Някога се смееха и подиграваха — сега вече дано повярват, че за Бога е всичко възможно! Бог да ни пази и помага!

Ваше Величество,

Днес е денят на Любовта, Вярата и Надеждата — заедно с Мъдростта (София). По тоя повод Ви изпращам подарък — няколко мъдри изречения, които моля да прочетете.

„Аз, Господ, те призовах в правда и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“

„С краката си ученикът ще отиде при доброто, с ръцете си ще го направи, а с устата си ще го каже. И трите свята трябва да вземат участие в доброто: езическият, ангелският и божественият.“

Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота.

За нас слънцето е израз на колективна дейност на същества разумни. Като работят и мислят, те изпращат светлината на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаловия носят индивидуализъм в съществата; чрез жълтия пращат интелигентност; от зеления — подтик за растене; чрез синия — вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват.

И тъй чрез мозъка си человек определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовете си той уравновесява тия отношения, а чрез стомаха той ги реализира.

Да вярва човек в Бога, това значи да не се съмнява никога. Истинската вяра изключва всякакво съмнение.

Човек е дошъл на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи към божествения свят.

Колкото и да философствува, в края на краищата человек трябва да изпълни волята Божия.

Никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него.