Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Прилагам три писма.

С почит: Люб. Лулчев

1. Притворени към настоящото пращам две писма. Моля да ги прочетете, макар че са малко длъжки. Те ще Ви кажат достатъчно. Грешки има, и то големи. Не е въпросът да ги обсъждаме, а да благодарим на Бога, че има време и възможност да вземем мерки и да ги поправим. Недейте оставя това така, защото после ще стане по-лошо.

2. Прилагам Ви две калкулации, които са проверени и верни, за да знаете къде и как се лъже държавата и тия от държавата, които искат да се лъжат… Дайте работа на Пантев 195 — той е способен, нека се постарае и резултатът ще бъде отличен.

Има и още някои работи, но се боя, че ще стана отегчителен.

Пращам Ви и една друга бележка, която говори сама за себе си.

30.IX.1940 г.

1. Обещахте ми да наредите отварянето на VI клас в Лъджене. Решение за това има от административния съвет на Министерството на просветата от 15. VII. 1939 година, одобрено от министър Филов, но непреведено в изпълнение и досега по причини, които Ви казах — да се не увреди на Пещера, която е на 20 км от Пазарджик, а Лъджене на 48!

На 30.VII.1939 година на гара Света Петка това е излагано и на Вас лично от делегация и Филов там още обещал, че това ще стане за учебната 1940 година.

Най-после, струва ми се, династията на Кьосеивановците още не управлява България. Още повече това е онеправдаване на тия хора, които от своя страна са се задължили пред министъра писмено, ако им се даде VI клас (а не цяла гимназия!) да отварят: а) пансион за външни ученици; б) да дадат собствена нова великолепна сграда с уредени кабинети; в) финансова издръжка на учителите, ако министерството няма кредит; г) над 120 ученика за VI клас. В случай че няма учители, да се командироват учителите на Пазарджишката гимназия, където две паралелки са само ученици от Лъджене! Освен това от същото село там се учат 44 души от VII клас и 33 и за VIII клас! До Вас са подавани досега по тоя повод седем (7) молби-изложения на въпроса, но навярно не са се и мернали пред очите Ви. Молбата е справедлива — не е за кръчма, а за светлина на един край, сторете си труда да кажете две думи и ще стане.

2. Бях Ви молил за помилването на агронома Димитър Нечев. Бяхте ми обещали да сторите това и много ме зарадвахте с Вашата готовност да помогнете на един млад човек. Той вече излезе поради излежаването на наказанието си. Моля да имате това предвид.

3. Пак си позволявам да се обърна с молба за онзи нещастен изобретател на „черния“ предавател. Апаратът му е още задържан от Радио София, както Ви писах и по-рано. Но сега му се случило и нещо ново. По случай Добруджа същият се разчувствувал и Ви писал едно писмо, в което си описвал хала и Ви молил в общата радост да го зарадвате и Вие, като му разрешите да си вземе обратно предавателя, да го поправи и предаде на флотата, чийто възпитаник е. Писмото е сдържано и учтиво (черновата ми донесе, та я четох). Резултатът неочакван, викат го в полицията и му заповядват да престане да се занимава вече с разни предаватели, че може да му се случи нещо много лошо и пр. Да сте разпоредили Вие това, не ми се вярва. Но ако наистина е невъзможно да се стори нещо за това нещастно момче-изобретател, извинете за безпокойството. Мен лично се струва, че то би свършило отлична работа, стига да му се даде една малка подкрепа. А сега го преследват като бясно куче и искат да се отказва тъкмо от това, което дава смисъл на живота му…

Колко труден е пътят в България на честните и способни хора!

Вие може би получавате много молби и Ви е дотегнало да се занимавате с тях.

Но все пак е хубаво да се молят на Вас, отколкото Вие некому. Когато имате разположение, сторете нещичко.

4. При помилванията, моля, не забравяйте тия, за които говорихме, които са в Централния затвор, а също и тия, които са интернирани в Рибарица.

От 8 и 15 до 9 и 45 сутринта

Положението преди срещата фактически беше такова: (гледай отделен лист за това).

На 14 т. м. английският крал беше пратил писмо-телеграма, с което пише, че се радва за Добруджа, че си спомня словата за мир и че и Англия не е безусловно за статуквото, а за споразумения по мирен начин между народите, без насилие.

На 15-и германският Рихтхофен беше заявил на Попов да побързаме да се наредим до Унгария, Румъния и Япония, за да не закъснеем, ако утре стане нужда да се водят преговори, на което Попов му беше отговорил, че е срамота и че той се обижда да го сравнят с Румъния, влязла вчера, когато България страда от 20 години наедно с Германия и пр. Срок беше даден до 19-и, събота, за отговор. Аз им казах, че това се дължи на българско бутане на разни генерали и професори, които искат да стават министри, а не само на германците и че трябва да се види и Русия какво ще каже. Италианецът държеше исо на германеца. На 17-и дойде пратеник, специален куриер от Мусолини с писмо, в което се казваше, че той мисли до края на месеца да ликвидира с Гърция и че при това ще има условия България да се справи със старата и справедлива кауза за Бялото море. Като му съобщава това, той нищо не иска от него и да е свободен да постъпи тъй, както съвестта, дългът на цар и доброто на народа му го задължава. С това се показва, че между Германия и Италия няма единство, а това окуражи царя. На срещата говорихме по тия въпроси, които засегнаха армията, в която той ще прави промени, говорих му за Михов и др. и за скъпотията и спекулата. По външната политика се установихме: 1. Да пише писмо на Мусолини, с което да му благодари за добрината и за свободата, която той му оставя да си избере как да действува. Казах му да пише, че победите създават слава, но още по-добре е, ако може с мир да постигне резултатите, като запази ценния живот на италианците за бъдещето, когато ще се нарежда съдбата на света в новия ред. 2. Писмо на Хитлер, в което да му изтъкне, че повече от това ние няма какво да даваме и че взимане на страна ще ни лиши от много, без да допринесе нещо нито за нас, нито за Германия, и че напротив, по-добре е да можем да останем неутрални, за да послужим за посредници — писмото на английския крал. При това да му пише, че Германия достатъчно показа на света какво може, да направи и няма смисъл по-нататък да се отива в тая насока, че е по-добре да се запазят живите сили за организиране на света — бъдещето. Ако се продължи войната, може да се намесят и Съединените щати и др. и тогава ще бъде по-лошо и пр. в тоя дух. Казах му и повторих, че между Германия и Русия всичко не е гладко, и затова Германия предпочита да дойде в Румъния, вместо да нахлуе в Англия, че да запомни, че тук ще бъде Русия и че ако ние вземем страна, ще стане това, което казва в писмото си английският крал — ако не запазим неутралитета си, ще станем арена на битки…