Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

3. В писмото си до английския крал да каже, че той си спомня също за словата за мир, които му е говорил някога, че с тоя мир той държи още и би желал да го види между големите велики народи, които досега са водили цивилизацията и които сега се взаимно разрушават без полза; че ще е добре на германския героичен народ да се даде ход да приложи енергията си в творчество и уреждане вместо в разрушения и пр. в това направление. Значи да му направи посещение да си и представи условията за мир, защото са доста на зор. Ако може да помогне за мира, ще спаси живота на мнозина и с това ще допринесе на човечеството. В това направление минахме на помилванията. Отвсякъде има само добри отзиви. Той ми каза за Свилен, че бил много лошо, и тогава на 5-и той мислел, че ще умре, и отишъл да го види и той му казал:

„Много се издигна с тази прошка, която направи за Дамяна. Той сега, като го срещнеш, ще се разбереш по-добре, отколкото с Кьосето. Но на тебе старият ти бърка много (Фердинанд).“

Царят каза:

— Много се молих на Бога да го поживи. Казах: Господи, аз пуснах най-големия си враг, а ти ми вземаш най-добрия приятел…

Четохме после телеграми от Берлин, в които Драганов казваше, че впечатлението му е, че с Русия работите не отиват добре и че за да ни притиснат германците, вината е в наши хора, които са правили политика, и даваше наставления тоя сукин син да отидел Попов оттук при Рибентроп, вместо той сам да се запретне и разсее тия интриги. Казах на царя, че тоя човек се е побъркал нещо, защото, вместо да си върши работата на пълномощен министър там в Берлин, тоя даваше по-рано инструкции на царя как да посрещне един професор, а сега пък на министъра си да отиде от 2000 км да види Рибентроп, когато той е само на два километра от него и може да свърши същата работа, пък и затова е там… Царят бързаше, защото имаше Министерски съвет в 10 с Филов и Попов. Остана да говорим друг път по останалите въпроси: формиране щаб за работа и пр. Следобед дойде Севов и ми каза, че германците почнали да бият отбой, че не било за събота, ями за 10 дена срок да отговорим, че ако може, да се не прави въпрос и пр. Предполагам, че от Русия са получили в зъбите или в Берлин са разбрали, че са жалки оръдия на професорчета, кандидати за министри, че от това, което им даваме, повече не може да се вземе. Бог да пази България — това е — сега българите са по-опасни за нея от чужденците — пуста алчност за власт и богатство…

Ваше величество,

Справедливост — това значи да постъпиш с другите тъй, както искаш с тебе да постъпят.

Учителят

В бурните времена, които преживяваме, справедливостта е най-необходимата основа за живота както на човека, така и на всяко общество. Не е въпросът за условната „законна“ справедливост, а за онзи дълбок принцип на равновесие, който крепи еднакво както световете, така и душите и държавите. Днес, когато нашите надежди са възложени единствено на справедливостта и разчитаме на нея за постигане на нашите идеали, трябва всички да сме по-справедливи отвсякога! Ако ние вървим с нея, и тя ще върви с нас и ще ни помага.

Вас отново Ви подтикват да станете страна спрямо някои, вместо да бъдете само справедлив баща спрямо всички.

Всеки човек има свобода от Бога — да постъпи така, както намери за добре при единственото условие да носи и последиците от своята постъпка!

Моят дълг в случая е да Ви помоля да бъдете по-обективен от всеки друг път, поради ред причини, които ще Ви станат по-ясни в близко бъдеще.

С почит: Люб. Лулчев

Самата организираност на този вой сочи на голямата заинтересованост на една известна вече на обществото тайфа, единият член, на която е притиснат до стената, и тя иска реванш! И то на всякаква цена и веднага. Бързат и бягат от светлината на правосъдието тия, които имат причини за това. Защо не се почака поне краят на следствието, пък тогава да се вземат такива строги мерки срещу тоя, който, спазвайки закона, го даде на прокурора? Алармите с интерпелации и пр. е стар трик, който се употребява и при Недев и др., защо му се поддавате? Пък и да има, какво страшно се крие в интерпелацията — нали се търси истината? Кои са тия, които бягат от нея?

Прилагам Ви една част от обвиненията, за да разберете защо напоследък Торбов стана толкова „неудобен“. Повече по въпроса може да Ви каже следствието.

Самата организираност на този вой сочи на голямата заинтересуваност на една известна вече на обществото тайфа, единият член, на която е притиснат до стената, и тя иска реванш!