Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

На коневъдната изложба в Бяла Слатина селяни са задали няколко парливи и злободневни въпроса на присъствуващия министър. Той се оправдал приблизително по следния начин:

„Какво да правим? Ние сме чиновници. Така ни заповядват така работим. Царят си върти всичката политика!“

Така си измиват ръцете хората, които са неспособни да разберат даже какви са и защо са турени на тия места. Бог да Ви е на помощ!

Полковник Борис Димитров, за когото Ви говорих да бъде преведен в 6-и полк, е същият, на когото докторът беше „излекувал“ моментално детето с една инжекция — умряло в ръцете му! Вярвам, че ще си спомните за него.

Ваше Величество,

Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувствува правилно, умът да мисли право и волята да действува разумно.

Учителят

В една държава не законите управляват, а хората. Ако управляваха законите, нямаше да има престъпления.

Трупането на нови закони, когато и старите се не изпълняват (а дори няма и възможност да се знаят — тъй много са станали!), е погрешен път.

В настоящия си вид и Законът за защита на нацията е с погрешно становище, на което един ден резултатите ще плащаме всички — включително и Вие лично. (За какво се отварят тия фронтове вътре в страната?) По-рано имаше Закон за защита на държавата, сега на нацията… Кой и от кого ще защищава нацията? Нацията не е фикция, а жизненост, която носи сама по себе си своята защита и имунитет като всеки жив организъм. Нека престанат тия „грижи“ на чиновници, поне в тоя им вид, както са ставали досега, защото ми се струва, че народът най-после ще изгуби търпение един ден и ще скочи да счупи главите на „благодетелите“ си…

Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея — и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват — имаме такива, за износ даже, а изпълнение на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетните хора, които не липсват в България. Тогава и без много закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупция и мизерии. (Ако не стане това, рискуваме да се задушим всред несгоди и безредия, създадени от… много закони… и от желающи да се разпореждат и без нужда подражават на чужди държави саморасли „гении“…)

Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод!

С почит: Любомир Лулчев

Във въпросния закон се дава широко място на еднолични решения, а това е да се отворят широко вратите на произволи и пр., което и сега става без закон…

Ваше величество, 196

Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувствува правилно, умът да мисли право и волята да действува разумно.

Учителят

В една държава не законите управляват, а хората. Ако управляваха законите, нямаше да има престъпления. Трупането на нови закони, когато старите не се изпълняват (дори няма възможност да се знаят и от специалистите даже — толкова много са станали), е погрешен път.

В настоящия си вид Законът за защита на нацията е с погрешно становище, на което един ден резултатите ще плащаме всички, включително и Вие лично; това е предговор за едно бъдеще, в което не Вие, а други ще управляват! Кой и от кого ще защищава нацията? Нацията не е фикция, а реална жизненост, която носи само по себе си своята защита и имунитет като всеки жив организъм. Тя изтрая през вековете, когато нямаше и помен от българската държава, та сега ли ще я „защищават“? С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон трябва да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой други народ нямаше повече закони от еврейския, а какво е днес положението му?

Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея — и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват — имаме за износ даже — а изпълнение съвестно на законите!

Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетни хора да влязат в управлението на държавата — такива не липсват на България. Тогава и без много и изключителни закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупции и мизерии.