— Те искат да покажат, че Вие не можете да се справите с тая работа — саботаж.
Питах го за земетресението. Каза ми, че бил спокоен, защото е божа работа, потърсил само Евксиноград да пита как са и пак заспал утешен, че поне затова няма да го обвинят, че той е крив… смях се с него.
Започна да ми разправя за царицата и за децата, с които беше говорил тая сутрин. Казал им, че Бог пази добрите деца, и те се успокоили. Симеончо се оплакал, че кучето му повръщало от земетресението.
Говорих му и други работи, да свика министрите двама по двама, трима заедно, да не може да лъжат, ако са сами, после да им заповяда какво иска от тях. Поиска ми материали и аз му обещах да му дам. Тая вечер пратил Севов да ми каже, че Хитлер чел писмото му и го е викал лично да го види. Зарадвах се много, че поне сега той ще може да отбие интригите на нашите професорчета и генерали, които се сънуват министри…
Среща с царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови
От 8 и 30 до 10 без 10
Викан бях, за да говорим по заминаването му в Германия. Преди това снощи ми говори Севов. Изглеждаше разтревожен от това, което става в парламента, искането на списъци на масоните от Габровски, когато и той самият е масон. Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, на която празнувал 25-годишен юбилей миналата година, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и да му разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика как не вижда какво става под носа му?
— Внимавайте да не стане един ден всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: циганин да дойде, но да тури ред. Да си не сменим ролите, Вие да викате, че може да се направи това-онова, а аз да Ви казвам, че не може вече.
— А то тогава няма и да ме има — каза той. — Не мога сам, нямам хора. Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов.
— Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си приказвал там и защо го правиш.
— Това не е лошо — казва той.
— То е необходимо, защото, ако продължавате така да се тревожи народът, ще стигнем дотам да му скъсаме нервите, че като стане нужда, да не иска да ни знае, още повече, след като видя, че Добруджа се взе без война и значи няма защо да се прави война…
Каза ми, че ще върви в Залцбург и ще замине в неделя сутринта с аероплан и няма много да се бави.
— Те искат да ми направят трика, както направиха с Телекнис, Шушниг… — той ги изреди мнозина. — Да ме викат набърже, да ме тъпчат, да ме шашардисат и толкова.
— Да, но ти имаш вече опитността на царицата (беше ходил на 13 с.м. във Варна да празнуват рождения й ден).
— О, това е феноменално — и започна да ми разправя за нея и за Симеончо, който гледал лошо селяните и те го гледали лошо, и как той му разправил приказката за кръстника си руския цар, който не искал да гледа народа си, и как народът му се разсърдил и го заклал него и децата му…
Разговорът мина върху интимни работи. Казах му да се не сърди, защото причината не е само в царицата, а е и кармична — нейната династия свалила тая на майка му и сега той е господар тука — воюването продължава въпреки волята… Той се изненада и после каза:
— Сигурно — и продължи разговора.
Минахме после на отиването му. Казах му, че вероятно го викат да му кажат каква ще е ролята му и че сигурно ще искат да издрънчат нещо от това, което ни е признато вече, за да кажат после пред русите, че ние сами сме им го признали като отстъпка в тяхна полза от някаква признателност…
— Да, и моето впечатление е същото — каза той — аз исках това и на Кока (Евдокия).
— Вие ще бъдете буден, няма да взимате решения.
— Да, и аз затова взех със себе си не Филов, а ще взема Попов, за да има нужда от Министерски съвет и пр. Те ще ми сервират нещо.
— Но Вие сте в стихията си — барото! Най-после Вие трябва да бъдете смел, още повече че имате отлична позиция — по-рано това, което им казахте за англичаните, се вече потвърди — това, което им писахте в писмата, също.
Читать дальше