Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Да, и моето впечатление е такова — каза царят и продължи.

Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече, когато видя, че и без война си взе Добруджа. Хитлер му дал да разбере, че и той иска да запази нашия народ и че не би искал да навлиза във война в тоя край, но че ако му се наложи, може да мине през нас, но няма да остане тука, а ще остави всичко на България. Царят му казал, че има смисъл да влезе в тоя тристранен пакт, но ако е за мир, а странно е, че го канят за мир, а Италия отваря война. Тогава Хитлер казал, че него не питали по тоя повод. Тогава царят му казал и за писмото на Мусолини, което получил по-рано и за което Хитлер също не знаел. Царят казал, че не се е съгласил с неговото предложение, а също обърнал внимание на Хитлер да не почва война късна есен по тия места, защото Балканът си има свои особености и може да загази, както загазихме ние през 1912 година, когато нашата армия имаше ненадминат устрем, но стигна до калта на Чаталджа и затъна там; че в 1915 година в Македония с Макензен и в 1918 година с фон Щолц стана същото и пр. Хитлер е слушал внимателно.

Говорил му е за своите световни планове, тогава аз му казах, че да се оправя светът не е работа на човеци, тя е божествена работа и че Хитлер, който по-рано казваше, че националсоциализмът не е за износ, сега иска да го налага на света. Но че това е естествен ход на нещата. Винаги една идея започва с личното, но сега имат и животните; после минава през националната форма, но силата на идеята е в нейната универсална форма. Там е силата на християнството. Та Хитлер там ще загази, ако не тури в основата една справедливост, която да засяга еднакво и тия, които влизат в тоя пакт и които не влизат — справедливостта трябва да засяга всички хора, тогава е силна и пр. Каза ми между другото, че Хитлер пожелал пак да се видят и че би искал да дойде и у нас, но за да не се претълкува нещо — той може да дойде до края на държавата и царят да прескочи пак да се видят; това той ми каза по повод на мойто настояване, че Хитлер в душата си иска мир, за да закрепи режима си и да се справи с новите препятствия. Тогава царят ми каза, че и той му говорил, че иска това, но казал, че тия лудите в Лондон не щат, че Чембърлейн или че Чърчил бил луд човек, че дядо му умрял в лудница (или баща му, забравих и пр.). Тогава аз му казах защо не пише пак едно писмо на Хитлер и на английския цар да им изтъкне, че никой няма полза от тая съсипия, че отиват толкова хора напразно, че толкова средства отиват, че с половината може да се създаде благосъстоянието на всички хора, че най-после ето, иде Рождество Христово, нека се опомнят малко и дадат мир на човеците, спокойствие на Европа. Бъди смел, му казвам. Мирът е нещо божествено и той ще ти помага. Защо да не направиш опит да спасиш хиляди живота? Най-после всеки трябва да направи едно усилие в това направление. Бог ще ти помогне. Да, това няма да бъде лошо, ми каза царят и тогава ми каза, че Хитлер искал пак да се видят.

— Толкова по-добре. Пиши му по-рано, а ако имаш никакъв отговор от Англия, може и да се видите и пр. — на тая тема му говорих доста и той се съгласи да опита. После минахме вече на предложенията на русите, които донесъл Соболев 200. Най-напред го приел Филов, за да има една ориентация приблизителна. Той му прочел 12 точки, но не му ги дал. После се видял и с царя, прочел ги и нему. Царят поискал да ги проучи, като преди това възразил доста добре и на тях. Каза ми, че тоя бил инженер и доста интелигентен (но си държал устата, наплашени хора). Хитлер казал, че Молотов бил доста разбран човек и че имал възможност да си поговори повече, иначе бил компетентен и пр. В главни точки предложили са повторение на това, което било предложено през юли 1939 година за двустранен пакт, според който се иска да се сключи между България и Русия, като тя ни подпомогне със средства и материали, дава ни Западна Тракия да си я вземем и понеже Турция имала агресивни намерения, то и Източна Тракия. Ако били заплашени реално интересите на Русия, България на Проливите — България да се намеси. Има обещание, че във вътрешния ред няма да се бъркат на България — това за мене за утешение, каза ми царят, и че ако ние сме с намерение да влизаме в Тристранния пакт, препятствия няма, защото и Русия може би да влезе там. Казвам му, това е въдица да вадим ние кестените; факт, че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тристранния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия… за насърчение… Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с Добруджа, както прави и тая силна и голяма държава Русия, още повече че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе Добруджа и пр. Но във всеки случай да проучим въпросите, дайте ни един препис. Преписът бил даден. Но в туй време турците, които получили уверения от Ив. Попов, че Папен не носи война, а мир, и което се потвърдило, направили едно съседско положение в смисъл не може ли да се разберем ние помежду си? Политически и ние сме на два полюса, но географски сме на едно място и защо да си разваляме съседството заради тяхната политика? Нека да се държим едни за други в течение на работите, а отвънка да се мериме всеки според работата си.