Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Царят беше ме преварил и го заварих там. Почнахме разговорите — той на един стол, аз на канапето — напоследък аз седя на това място, което той имаше по-рано, а той седи на стола под предлог на ишиаса, но сега това вече е предлог само, но аз се правя, че не забелязвам нищо. По-рано обикновено седяхме един до друг.

Разговорът се води главно върху вътрешното положение и външното и както обикновено за царицата, а също и за писмата, които да пише на Хитлер и английския цар за мир — това бяха главните теми, в тях се преплитаха второстепенни.

Каза ми най-напред впечатленията си от депутатите по тронното слово.

Спомена ми за някои, с които е разменил някои думи — похвали ми Сотир Янев, ломски един, варненски, Симеонов, Златния телец и пр.

Каза ми, че Статев си оправил мерника, и пр., и пр.

По външните въпроси остана да се печели време, като за целта най-напред да отиде Филов уж на лечение и да се види с Рибентроп и & и после, ако няма полза, да се смени министър Попов с Драганов или с други, но не Кьосето и пр.; да се спечели време до пролет, па там — каквото даде Господ. По вътрешната политика аз си настоях да се вземе външната търговия от държавата, а във вътрешната точно да се определи печалбата, защото сега държавата прави преговорите, а печалбите ги взимат частни лица, и то не производителите, а лъвският пай отива в ръцете на посредниците. После му заговорих пак за писмото до Хитлер и до английския крал за мир в името на човещината, в името на Христа, в името на бъдещето, което иска да си има хора и средства, защото, ако останат само развалини и без средства, ще дойде социалната революция и ще изгубят всичко тия, които не искат сега малко да дадат…

На Хитлер да каже, че средствата ще са нужни за творчеството на новия ред и пр. Той каза, че ще си помисли, но аз настоявах за Коледа да стори това, че все ще се намерят някои да му благодарят, защото и едните, и другите им се иска мир, но не щат да се унижат да го поискат, а какво има, ако той хвърли мост. Колебае се, защото го е страх, че ще го изложат…

— Мисля, че ще принесете полза на света, но щом се колебаете, то ще стане и без Вас, ще изгубите само една сгодна позиция за бъдещето, защото поне едната страна ще си каже: „Хубаво ни казваше, ако бяхме го послушали…“

Колебае се, защото го е страх, че ще го изложат и ще мислят, че има някакви предложения, скрити от другата страна, и ще станат нежелателни работи. Особено се страхува, че англичаните ще го изложат…

— Ще си помисля — каза царят и минахме на други теми, а после за царицата, за която обича да ми говори с много подробности. Изучих чрез нея поне добре италианците.

— Е, както виждаш, пак има полза. Търпение — казвам му, — всичко ще си дойде на своето място и време — само търпение!

Той ми разправи, че пораженията са я направили малко по-мека сега и пр., и пр. подробности, които не ми се иска да записвам, защото са интимни работи. Във всеки случай виждам, че я обича, ревнува, макар че крие това и че му се иска да приказва за нея повече и че тя е самостоятелен характер, който не иска да се подчини лесно — упорита е от черногорското в нея. Във всеки случай той е бодър сега и не се поддава на мъчнотиите, които се подават от много страни, а това е по-важно, макар че русите заливат с бележки нашите улици.

Казах му да се отговори на второто тяхно предложение и той обеща това.

Другото не записвам, защото не мога да си го спомня сега в момента.

После се върнах и се видях с учителя. Преди да отида сутринта при царя, аз се видях с учителя и му прочетох рапорта от разговора с (царя) Хитлер и Драганов. Учителят слушаше внимателно и ми каза, че 25% е само вярно.

— Не са те, които ще решават да се не бърза, а циреят да узрее, тогава по-лесно се изцежда гноя, а ако бързаме, може да усложним нещо. Има сега човешко и божествено, които работят заедно в народите навсякъде…

След връщането се разговаряхме с учителя около час и нещо и отчасти някои неща отбелязах.

Германия не свършва въпроса с Дарданелите, защото ги държа като разменна монета, ако се разбере с Русия за нея, ако е за Англия — също… Англичаните са практични, Гърция сега само ще се изложи — Англия я тури на топа на устата… Сега с войната се събуждат съзнанията. Сега се иска повече ум, отколкото сила. България няма защо да чака да гледа, като се борят два вълка, кой ще победи… Една крива постъпка може леко да се оправи отначало, после вече мъчно. В Русия трябва да се даде свобода. И там ще се отвори, ще дадат по-голяма свобода и ще се оправят работите. Русия можеше да въздействува на Гърция. Сега тия несполуки на Италия ще я направят по-умерена в своите искания към Гърция 201. Войната започна две години по-рано, но и ще свърши по-скоро и ще остане и за бъдеще да доуреждат. Така ще спечели Япония и Китай повече от другите. Англия се застъпя за Китай сега. Китай сега спи, но като го събудят, той е много войнствен, те са затворен народ, а японците подражателен, китайците са наблюдателни, а японците подражателни.