Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

След като се разделихме, телефонира ми, че царят ме чака в 4 и 30 следобед.

Преди да отида, отбих се при учителя и той ми каза, че Германия недовижда нещата, да се внимава, също да се държи сметка за Русия, че е по-добре, ако не се свързваме с германците, само икономически да им помагаме, защото и за нас така ще е по-добре.

Царят чакаше в градината, обут с големи ботуши военни, за които взе да ми разправя, че били от войната още останали, и с едно ново палтенце, което по цвят приличаше на новата пелерина на учителя. Казах му за това и заприказвахме за ботушите, за въглищата защо няма и пр., като ми каза, че сестра му Надежда отоплявала само една стая за икономии, и защо в нас нямаме достатъчно въглища, та спирали треновете на Курило, като харчели 11 тона въглища вместо 7–8 както обикновено и пр. Тогава говорихме, отивайки към двореца. После седнахме и той ми разправи разговора, който е водил Филов с Рибентроп цели два часа в Залцбург, а след това и разговора с Хитлер в продължение на един час. И двамата в резюме са искали да влезем в пакта, защото Хитлер искал да минава през България и да свършел с тоя срам — гърците. Турците според тях нямало да шават (а ако шавали?), Хитлер казал, че ще изпепели Цариград и ще ги смаже, че Русия нищо няма да направи и пр., същите повърхностни работи, които разправяше и по-рано Чано! От калта нямало нищо. Щели уж да ни дадат Тракия, но ако влезем навреме. За Западните покрайнини и дума не дават да се помене (също са и русите) — изглежда, сърбите са си оплели кошницата — през тях не можело да минат, през морето също не можели, че имало вълни и се издавили много италианци, през Босна не можело, а през България било удобно, че имало две железници и две шосета и пр. Разговорът бил учтив, но Филов разбрал, че ако и да се не съгласим, те ще си минат и без нас, и решил, че ще трябва да се поведат разговори. Говорих му много за духовната страна, за „Бялото братство“, казах му, че България ще бъде пазена заради учението, но той като стрелочник не трябва да отваря стрелката и пр. Спряхме се на това да се пратят военни да водят преговори, а след това да сключваме пакта. Уговорили са се, че няма да ни вземат войници, че ще ни дадат Тракия и ако се бием с Турция, и нещо на изток от Мидия — Енос. Мен се струва, че германците ги мами тук храната, а не военните цели — искат да се нахранят. Казах му, че ако иска Германия, може в две недели да вземе Англия, ами после какво ще прави? Ако сега при тая флота военна и търговска тя не може да се изхрани — негодуванието е срещу правителството на Англия, ами ако вземе целия остров и има 2–3 милиона свои войници и 1 милион пленници и 40 милиона население, как ще го храни и откъде ще взема, като няма да има вече нито тая флота (английската), нито тия колонии… Това е, което плаши Хитлер, а не военните мъчнотии. Говорих му за духовните и материалните същини и пак настоях да пише писмо на Хитлер, в което да каже, че това, което става сега, не е изгодно за Германия, защото в разрушените и дивакът, и професорът еднакво стрелят, но че новият строй ще се познае в строежа в мирното време…

Затова по-добре е да се сключи мир и тогава в това положение да се изтъкнат по-добре преимуществата на режима и ще го видят и кьоравите, а сега го предизвикаха на рушение, което е все еднакво във всички. Трябва да се прекрати войната, да се почне мирната работа, в която ще проличи кой за какво е годен. Царят каза, че ще помисли за тая работа, ще извика Филова да му каже да пратят военни за преговори — Бойдев и Попов, и след това ще отиде в Чамкория и там ще обмисли и писмото си. Той е много нерешителен и аз му говорих много за духовната страна с примери, докато го окуражиха, защото нужда има от това, защото събитията ще се променят. Той пак ми говори за царицата, че искала да премахне мизерията на София, ама с моите пари, казва, а не донесени от бабалъка.

— Няма нищо — казвам — само нека да работи и те остави на мира.

Положението е доста натегнато. Мен се струва, че нему е по-удобно да се разбере с германците, макар че те казват, че имаме шантава политика и че чели по рапортите на англичаните, че те били доволни от българите… Но това е мое впечатление, затова и той може би плашеше с абдикация, защото аз го карах да образува преди три месеца работническо-селско правителство, а той беше се ужасил и беше се оплакал на Надя: Къде го тикам!…

Сега, разбира се, нещата стоят другояче, тогава щеше да го направи по свой почин, не може нищо, а сега и да го направи, ще бъде под натиск… Бог да пази България! Това е.