Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

В разговорът ми се видя загрижен, но не обезсърчен. Страхуваше се, че баща му се бърка в тия работи и подкокоросва старите генерали и Рибентроп… Благодарили на Фердинанд за Добруджа (Шкойнов 205).

— Хайде де — казва той.

— Не е това най-горчивото, което си преглътнал досега.

— Да, аз и затова преглътнах — каза той, а аз добавих, че не е най-горчивото.

— Е, да…

Доводите на Филов и Рибентроп и Хитлер за и против не ги пиша, защото ми се сториха, че се повтарят, а също и много немислени — тия на Рибентроп, обхванало ги е мания…

Ако борбата продължи така, няма да бъде добре нито за Русия, нито за Германия.

Българският цар може сега да влезе като примирител между тях.

Това е най-добрият ход.

Тогава Русия ще примири Германия с Англия, Америка и България.

С това ще се избегнат много ненужни страдания на европейските народи.

От невидимия свят се възлага тая роля на цар Борис, ако я приеме доброволно .

Тогава ще бъде добре за него и за България и за всички християнски народи.

Ако не я приеме той, това ще дойде, по друг път и в друг вид.

Въпрос : Той предварително може ли да довери на германците това свое намерение?

Отговор : Може да каже лично това на Хитлер. В помощ ще му бъдат хора, ползуващи се с доверие.

Ако сега се посее мирът, голям плод ще даде.

13.1.1941 г., 3 часът и 40 минути следобед, София, Изгрева

От 8 и 30 до 10 и 10

Преди това се срещнах с учителя, който ми каза между другото:

— Три пъти да мери, един път да крои царят и добре да внимава, да не би да направи нещо, което да скара Германия с Русия, защото тогава ще бъде лошо и за тях, и за нас!

Царят ме чакаше, сам отвори вратата откъм градината. Видя ми се малко изтощен. Каза ми, че миналата вечер бил до 12 часа и след мен ще приема фон Твардовски 206. Разправи ми за разговора си с полковник Донован, пратеника 207на Рузвелт. Той му казал, че смята Англия за защита на Америка и че ще воюват! Царят казал, че това най-малко чакал да чуе от него сега, че ако това стане, в света ще дойде анархията (записвам разговора накратко, а той е траял около час и половина). Донован му е казал, че ние сме на много важно място, че държим ключа на Балканите и ще бъдем отговорни за последиците на това, което има да стане. Царят му казал, че това, което ще стане, не знае, но това, което е станало, знае и върху него може да говори — и е говорил много хубаво и свободно; аз само отчасти ще предам, каквото си спомня и както си спомня, а не както е било.

„Вярно е, че ние сме ключ, обаче тоя ключ не го държим ние. Че сме добър народ, е така, но нашето положение зависи, че сме тук от провидението. И странно е, че ние, които от толкова години държим за мира и го запазихме за нас, на нас се държи сметка и за най-малкото мърдане, когато нашите съседи правят всевъзможни промени и измени — на тях не се държи никаква сметка и утре, ако седнат на зелената маса, пак нас изкарват виновни, ние, които повярвахме на демокрациите, плащахме си най-честно, бяхме най-ревностни членове на Обществото на народите и пр., и пр. И сега пак също. И ако това е правдата, която чакаме, тогава в света ще дойде непременно анархията. Може би ние няма да бъдем живи, но тя ще дойде. Защото аз още в 1936 година казах на английския министър-председател Макдоналд: «Дайте на германците колониите, за да имат с какво да се занимават, това са 70 милиона народ, не може да стоят и умират.» Той се съгласи с мене, но не можа да го прокара. Като знаех, че все ние, изглежда, че ставаме криви, като исках да защитя мира, аз още в 1938 година тръгнах да обикалям и да хлопам за тоя мир. Срещах се с всичките държавни глави и колкото и да бях малък, се мъчех да сторя нещо за мира. Това докара до срещата в Мюнхен, след което немного последва и обратът за война. Досега моето отечество е правило всичко, което е било възможно, да запази тоя мир. И аз само съжалявам, че вие, които сте най-голямата държава, вместо да станете арбитър и опомните тия влудени народи, вие сами искате да се намесите във войната и по тоя начин да докарате световната анархия. Аз мислех и се надявах да чуя апостол на мира.“

„Прави сте — казал Донован — но ако сега дойдете в Америка и говорите така, ще Ви сметнат за луд — толкова много са се изменили нещата.“

„Само можем да съжаляваме.“

Той похвалил гърците и решил, че трябва да им се помага и че щяло да бъде лошо, ако ние сме пропуснели германците.