Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Ваше Величество,

Приложеното писмо е от Христо Стоянов, бивш министър 202, препратено ми от Недялко Атанасов. Подобни сведения се получиха от много други места. Може би и Вие ги имате вече, а може и на Вас да са представени (като на Хитлер!) „подсладени“, затова мисля, че не ще е излишно да го прочетете и Вие.

Който работи, може и да сбърка нещо. Не е там бедата. Но ако остави грешките без внимание и поправки? Нека благодарим на провидението, че ни даде достатъчно време да можем да видим, поправим и премахнем тия, които не са на местата си. Но ако не се стори това навреме, тогава ние ще заслужим съдбата си. Бог да ни е на помощ!

С почит: Люб. Лулчев

21.XII.1940 г., София, Изгрева

От тоя род има и други работи, но предпочитам да Ви кажа устно.

За гоненията и политическите престъпници.

От 3 и 1/2 до 4 и 1/4 следобед

Записах само някои части от разговора, и то откъслечно. Говорих и за по икономическото положение на държавата и пр. Той беше казал да отида и предполагам беше за уволнението на Методи от Багрянов, но понеже той не ми заприказва, и аз не отворих дума за това.

Приказвахме за закона за евреите и сектите. Учителят каза:

— Разумни и справедливи да бъдат със закона. Царят да се забави, да го не санкционира веднага. Разправят, че сега англичани, като хванат германци авиатори, преливат им еврейска кръв. Сега, понеже иде законът за възмездието, те повече гонят евреите. Но евреите избавиха ли се от закона за божествената справедливост?

Не взимай никаква страна (това за мене), никой не знае плановете на Русия. Ако Русия не вземе Дарданелите, и България не може да вземе Мидия — Енос. Англичаните ще дадат Дарданелите. Англия ще види, че славянството е най-малкият й враг. Духът на Германия е жесток — никакво писмо не може да дойде от Германия. Германците ще търсят път на споразумение. Русите сега се приготовляват. Те видяха какво им липсва. Като отслабнат големите, ще минат на компромис и малките народи ще бъдат по-добре. Българите ще бъдат последните, които ще гонят евреите. Българските евреи в… да ги не… 203нека се приложи законът в най-малката си форма — има смекчающи условия и в природата.

Запитах го за Америка.

— Ако войната не върви, ще дойде финансовата криза в Америка. Америка до Англия използува я. Англия минава страшни изпитания. Съзнанието на народа ще се повдигне. Българите няма какво да влязат в техните…

Като му обърнах внимание на дезорганизацията, той каза:​

— Германците си имат свой план, като в Румъния — да станат необходими после като организатори. Англия предлага на Русия, и Германия предлага. Бият се и преговарят, и си предлагат, и се заплашват. Политическа престрелка правят всички.

Когато му заговорих за това, че някога не съм разбирал как хората не са приели Христа, а сега ги виждам, че всеки си е зает от своето и много малко мислят за божественото, той тогава ми каза:

— Организмът не е здрав и затова не може да се ползува от хубава храна, защото сега не търси божественото, а се храни с човешкото… от невидимия свят. Целият свят е обсаден сега от невидимите. Зависи… да направи хубава работа. Турция сега кротува, всички държави са сега заети и ние сме свободни. Врагове искат да тикнат сърби и българи във фалшива насока.

Да се забави по възможност санкционирането на Закона за защита на нацията.

Българите трябва да бъдат последните, които ще гонят евреите.

Внимание на отношенията ни със сърбите.

Всички народи са по-притиснати сега, отколкото сме ние. Тая наша свобода трябва да се употреби за вътрешно организиране, меко и без крути и насилнически мерки.

Преговори и предложения се правят на Русия и от Германия, и от Англия за сметка на трети. Ние трябва да стоим по възможност настрана от тия лагери. Повече българофилство!

За България иде хубаво бъдеще, при условие че ще се използуват разумно случаите, които провидението ще ни даде.

27.XII.1940 г., София, Изгрева

От 4 и 45 до 6 и 45 (2 часа)

Един ден преди това се срещнах със Севов, който ми каза, че царят искал да даде властта на Цанков. Казах му, че това е влиянието на Буреш 204, с когото бил напоследък, и че това е катастрофа. На другия ден дойде пак да отидем на разходка и да поприказваме, че Филов, който беше ходил в Германия, се бе върнал. Каза ми, че царят бил отчаян и че искал да абдикира, понеже германците напирали да ни въвлечат в пакта. Казах му, че такава глупост си няма място, че той трябва като капитан до последния момент да стои на кораба — не той е направил бурята, нито той може да я спре, ами да си седи на мястото и пр.