Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Казах му, че засега Америка блъфира, тя няма възможност поне до една година да строи нещо. Но че много по-опасно е положението ни откъм Русия, която се счита пренебрегната, и че ще трябва всичко да се направи, за да не се скарат те с Германия, от което ще стане нещо много лошо.

— Та това иска и Англия — каза царят.

— Именно, понеже те не могат да се разберат за проливите, защото изглежда, че Русия ги иска за себе си, а Германия ги държи за разменна монета с Англия, то винаги може да последва нещо повече, че опровержението, което последва от русите за минаването на германците, приличаше на ръмжене.

— Да — съгласи се царят.

Казах му непременно да се държи Русия в течение, за да не ги пренебрегваме. Той ми каза, че техният аташе Лунин 208казал нещо грубо по адреса на България. Въпреки всичко почна той да търси формулата на това съобщение, че преди да сме влезли в пакта още, и германците искат от нас някои неща. Каза ми, че комисията от Бойдев, Попов и… се върнали, като връчили на германския генерал нашите искания. Те съобщили, че в Букурещ било ужасно, че в Маджарско и Румъния германците си правили каквото искали и че тъй мислили и да нахлуят и в България. Засега нямаме отговор. Германците смятали въпрос на престиж за Оста и затова трябвало да се намесят, за да спасят Италия… Поприказвахме доста на тая тема за световете, на които им върви рачешки… Настоях да се внимава на Русия и да стори нещо за умиротворяването й, като се прати един човек с търговската комисия да стори нещо. Царят обеща, но докато му говорех за разговора, който бях имал с хора, пратени от руската легация, лицето му беше мрачно сериозно.

Минахме на вътрешните работи. Говорих му за някои неправди с работниците. И той се съгласи веднага да се поправят. Остана да му ги дам писмено и подробно. Казах му, че законът за евреите като проект беше много несправедлив, а като закон са го направили крайно жесток.

— Ами нали затова го оставихме да бъде прилаган с правилник.

— Не зная, но това е нещо ужасно и само вреда от него може да има. Същото е и с гражданската мобилизация. Това е една „проказа“, на която „ползата“ после ще разберете.

Също говорихме за смяната на Даскалов с Михов и X. Петков с Маков от Плевен. Накрая говорихме и за Стефан Софийски, който говорил на Домбрович, че бил и пр. и за другите владици най-големи мръсотии…, че Кирил пловдивския 209си имал писарка, че варненският бил педераст и пр. хубости, та Груев казал на царя, че ще си тури вече на ъгъла на картичката „изповедник на владици“. И себе си не пожалил Стефан, като казал, че някога бил човек, а сега са уж свети, а то търбуси и пр. хубости…

Говорихме също и за Луков да му се даде власт, но казах, че по-добре е Кимон, който е работен човек и няма да му прави мизерии и пр. Царят беше по-спокоен, отколкото преди обикновено, и сам ми каза, че сега нямал оная тревога, която имал преди 1941 година… Подробности не записвам. Но царят е говорил много разумно на Донован и се мъчил да го убеди да не ни държат отговорни. Че сме ключ, това ние го слушаме от 60 години и от англичани, и от руси, и от германци, и от френци и това е така, но не ние държим и разполагаме с тоя ключ…

Ваше Величество,

Законът за защита на нацията е започнал да се прилага вече и без правилник (справка ежедневниците от 25, 27 и 28 т.м.). Това е уникум закон, с него, ако искат, може еднакво да се преследват и една църква, и една зоологическа градина. Това е жесток закон, който ще послужи не на нацията, защото нацията и сама се е защищавала и живяла векове, когато нямаше никаква българска държава, а на неколцина алчни хора да си реализират лични сметки. Но той ще има и такива последици, каквито авторите му най-малко са очаквали.

Въпреки многото речи и парадирания със закони за работничеството с него се вършат някои некрасиви работи, за които отчасти Ви говорих, а други прилагам при настоящото и моля Вашето внимание и застъпничество.

Приложение : отделни листа.

С почит: Люб. Лулчев

28.I.1941 г., София, Изгрева

1. Наредба №20797, публикувана в Държавен вестник, бр. 253 от 9.X.1940 г., в §9 е определена помощта, която се дава на безработните тютюноработници: 40, 35.

Към същия параграф в забележка е казано: Забележка: инородците, без разлика на категория и група, получават по 10 лв. на ден.

Това е крайно несправедливо, защото от същите работници се взимат всички вноски еднакво и еднакво чувствуват нуждата. Моля нареждането Ви тая забележка да се отмени.