Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Старото е добро, но новото, което иде, е по-добро. Онова, което организира едно общество или народ, е идеята, духовното. Желанията, стремежите на един народ имат стойност само когато изхождат от една велика духовна идея за общочовешко благо — инак ще дойдат неминуемите стълкновения с околните. Вътрешното духовно организиране на българския народ трябва да се започне. И то не по механически път и не по старите методи. Бързите придобивки са малотрайни. Трябва да се гради на основи, които устояват не само на хубаво време, но и на бури. Разумният е предвидлив. Сега повече отвсякога трябва да бъдем всички умни и внимателни. На добрите и умните хора трябва да се дава път в управлението — от най-малкия до най-високите постове! В това отношение сега трябва да бъдете смели и настойчиви повече отвсякога. Имате вече достатъчно опитност в своя живот и сигурното чувство, когато сте на верния път, за да правите отстъпки на частни интереси или на лични тесногръди домогвания. Вие имате достатъчно търпение и такт да преодолеете всички препятствия, когато искате. Пред мисълта за доброто на целокупния народ, вярвам, Вие ще имате достатъчно сили с Божия помощ да преодолеете всички препятствия за негова слава и радост на всички ни.

Люб. Лулчев

Ваше Величество,

Много бих Ви молил да се застъпите отново за студентите, чиято молба Ви предадох. Те са около 45 человека. Даже да са направили волно или неволно някакво нарушение на многобройните правилници, параграфи и членове, мисля, че университетската управа не трябва да се формализира, когато се касае българи да получат по-висше образование. Пък най-после днес, когато се помилваха толкова престъпници от затворите и когато начело на самия университет стои божем представител на християтството — презвитер ректор, нека се помогне на тия бедни момчета да си довършат образованието.

Ако обичате, понатиснете малко министерството, защото министърът Ви е обещал, но секретарят му е писал с тълкувания, които са унищожили обещаното… А сега ректорът си умива ръцете с това тълкувателно писмо като Пилата някога. А що са криви тия момчета, повечето бедноръки, които вече два месеца чакат да ги приеме нашият университет и неволно си спомнят, че чужденците не са им правили тия въртели, макар че са били сърби и сръбски университети… Поне малко патриотизъм да се прояви на дело — инак в речите и банкетите го имаме и за износ…

Моля, застъпете се…

Приложени Ви изпращам и три изрезки от вестници с молба да се не повтарят случките, които са описани там. Така може да постъпват само тесногръди „патриоти“, които не виждат по-далеч от носа си. Интересите на държавата налагат такова държане да се излючи, ако искаме да живеем в мир и добро бъдеще със съседите си. Да не повтаряме техните погрешки.

Като се извинявам за безпокойството в случая, надявам се все пак, че няма да пропуснете да направите едно добро, защото зная, че радостта на другите е и Ваша радост, а тия бедни момчета я чакат твърде отдавна, затова и ще я посрещнат с толкова по-голяма благодарност.

С почит: Люб. Лулчев

Ваше Величество,

Безправието ражда безредието.

Учителят

Добрите намерения изискват достатъчно знания, за да дадат задоволителни резултати. Мен е много съвестно, че ще Ви занимавам пак с някои работи, защото видях как Ви стана скръбно, като настоявах да се намесите в управлението и да подтиквате министрите. Съгласен съм, че това е едно изхабяване. Но мислих достатъчно върху това и си рекох, че е по-добре да се изхабявате по-малко в стремежа си да дадете едно разумно управление за добруването на целия народ, отколкото да имате силите си запазени, както Вашият баща… Затова Ви и пиша.

По военните работи: колкото по-скоро се разпуснат войниците, толкова по-добре за народа и държавата (разбира се, като се остави това, което е необходимо за момента). Нека се направи най-строго разследване защо някои са викани по два-три пъти, а някои — никак. Това е, което деморализира. Също така някои финансови инспектори, ако направят ревизия по заплатите, ще се натъкнат на невероятни работи както по войсковите части, така и по военните фабрики.

Мародерите не са армията! — и няма защо да се преследват тия, които казват истината за тях. Ако искате да чуете нещичко по тия работи от един почетен човек, повикайте помощник-началника на VII полицейски участък в София Владимир Василев Узунов — той току-що се е завърнал от окупираните места.