Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Пожелавам от сърце всичко най-хубаво Вам и на домочадието Ви.

С почит: Любомир Лулчев

Ваше Величество,

Съществуването на една държава, както и на инстанциите в нея, са свързани с признаването и изпълнението на известни природни закони.

Всяко излизане от равновесието създава движение, но непредвидените движения дават неочаквани резултати. Ако една машина не наруши своето равновесие от двете страни на буталото, не може да тръгне, но ако една сграда изгуби своето равновесие, тя рухва.

Скачване на лампата с жица, носеща електрическа енергия, е възможност да получите светлина, да добиете свобода на движение, защото светлината открива истинските отношения. Но пипането на тая жица с ръка може да донесе голямо страдание.

Правдата и доброто трябва да бъдат основа на всяка държава. Чувството на целокупността е чувство вярно — личното благо за истински мъдрия е илюзия и заблуда, от която животът винаги е събуждал твърде скоро „щастливците“. Изгубването на такова чувство на целокупност и единство е същественият белег на приближающата катастрофа. Силите на разумната природа дават своите ефекти, независимо дали се знаят или не от тия, които стават обект на тяхната проява.

Има постъпки, които костват човешките закони — за тях съществуват преценка и съдба човешка… Има и постъпки, които нарушават божествените закони. Друг е съдията за тях. Един свят, който обикновено наричат невидим, но който е много по-реален и по-разумен от нашия, има своите земни огнища, своите извори. Връзката с тия сили е разумното, което крепи живота — и частен, и обществен.

Докато в една държава се запазват божествените закони, те са като душата в тялото — дотогава и съществува смислен живот, излезе ли душата от тялото — иде анархията…

На… от къща, принадлежаща на Всемирното бяло братство в Търново, без всякакво право и закон е взета една картина. Това не е изолирано деяние, което коства свещените чувства на десетки хиляди души в България и хиляди по всичките краища на света, а и нещо много по-съществено — нарушение на основния закон на правда и ред, за което невидимият свят държи сметка.

Разбираме положението Ви и не желаем да се излагате, но време е вече да проявите най-доброто, което можете. Когато се изгуби божественото основание на една държава или институт, той почва да се разлага и изчезва.

Туй, което Бог е дал, не трябва да се отнима. По-добре е да се направи жест да се отстои божественото, да се изпълни волята Божия, отколкото личното. Този жест е необходим не за нас, които чувствуваме силната ръка на провидението върху си, а за Вас и мястото, което заемате в държавата, защото то се крепи тъкмо върху съзнанието за неговата божественост.

Последиците на безправието никога не могат да бъдат добри. Силата в света на днешния ден не е сила и на утрешния, но има сила, която е силна през всичките дни — за нея Ви говорим.

Крайният срок е да се поправят погрешките на безправието. И заедно с това да се свържете с ония сили, които могат да Ви помогнат в случая.

Светлината носи истината, а истината — свобода на всички ония, които са готови да й служат с вярност.

В името на тая истина със свободата, която ни дава, пишем настоящото.

На кръстопътя вярната посока, която се взема навреме, спасява всичко.

Тази крачка Ви предстои.

Нова Германия има много по-велика мисия с мир, отколкото с войната.

5.II.1942 г.

От 9 без 10 до 10 и 20 сутринта

Преди да се срещнем, още вечерта Севов ме търси да ми каже, че царят ще заминава за Германия и да бъда на местата си, защото ще иска да ме види.

В четвъртък бях на екскурзия целия ден и той ме търсил да ми покаже нещо, дадено му от царя. Вечерта, като се върнах, отидохме към Бистрица и той ми показа един портрет на Багрянов от „Зора“, в който той досущ приличаше след направената му от царя брада на Фердинанд… Също и две писма картички, едничката, която бе получил от него от 9.IX.1941 г., в които пише, че би писал, ако не се боял…

Преди да отида при царя, се видях с учителя, който ми каза, че сега е време той, ако има съзнание за работата и ако има радост, а не сила, да се разговори с Хитлер за мир, защото сега светът се обърна на болници и няма смисъл това унищожение. Трябва да разберат, че в божественото всичко печели, а в човешкото и когато наглед печели, то е само наглед — докато бащата е силен, се налага, а после синът връща по същия начин. Ако те приемат това, което има, казва, после ще им се каже и един план толкова лесен, че и малките разумни деца ще могат да го изпълнят. Човешкото и големите мъдреци не могат го изпълни, а божественото и малките разумни деца могат да го изпълнят (най-напред учителят беше казал „Децата ще го изпълнят“, а после ме викна и върна от пътя и прибави „разумните деца“ — за глупавите ние не се интересуваме.)