Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

По въпроса за сърбите му казах, че е добре за нас, понеже по-рано те бяха лансирани по-добре пред германците и сега ги разбраха колко струват и ще може нещо да се получи. По никой начин не трябва да се меси Македония — тя трябва да бъде следствие в тая работа, а не подтик. Ние трябва да пазим да се не бием пак със сърбите, защото е грехота. Македонците нека си получат своето, но после, не сега да се започва с това, което ще озлоби и съедини сърбите. И царят намира, че не е моментът сега, когато България е слаба, да се повдига тоя въпрос. Много да пази да се не явяваме братоубийци. Те нека си покажат магариите. Казах му, че това са два преврата, един военен и други, който е успореден на тоя, политически, който изтика тълпите на сцената и по тоя начин изтърваха положението из ръцете си, но че и двата са дирижирани от Англия. Царят потвърди, че и той има това впечатление, особено като видял Евтич там, и взе да ми обяснява какъв е Евтич. Казах му:

— Разбирам. Това е сръбският Генадиев 210.

— Точно — каза ми той — аз търсех на кого да го оприлича.

Казах му да се пазим от предизвикателства и да държим в ръка управлението, да се не остава германците да се справят направо с факторите, защото ще стане излишно управлението и самият той. Сега на Браухич 211да каже да се разберат с Русия на всяка цена, ако стане нужда да дадат нещо от Полша или цялата на Русия, но с нея да бъдат на чисто, защото нещата се усложняват и трябва да се действува решително срещу Англия, инак ще бъде опасно и за тях. Русия насърчи Турция с този пакт за ненападение и изобщо дирижира нещата, както си иска, и като такъв фактор трябва да се държи сметка за това. Царят ще бъде много внимателен, защото сега няма на кой да се обляга. Той има служители, но приятели няма и затова трябва да ги пази. Познах му за Багрянов, защото все таки той ти е приятел, казах му аз, а виждаш какво е и при най-малките разклащания хората как стават.

— Да — каза ми царят — аз, който видях велика Румъния, велика Полша, и видях сега какво станаха, аз не мога да се лъжа на тия временни работи.

— Да, и слава Богу, дръжте спирачките на тия хора, които не знаят какво правят, защото са като децата, това за министрите и политиците.

Говори ми за царицата пак и каза, че българският престол бил проклет откъм царици.

— Защото — казвам му — са били все чужденки — еврейки, гъркини, маджарки, та и сега италианка, и то смесена с черногорка… и пр.

Казах му, че откъм външна опасност за България няма, но от наши си хора може да се случи нещо, та трябва да се пази, понеже те са много сервилни, повече, отколкото трябва, и по този начин ще разглезят германците.

Царят се съгласи с това и обеща каквото може да направи. Приказвахме в този дух, когато донесоха бележка, в която се казваше, че маджарите запитали дали българите ще турят войска на югославската граница. Попов им казал, че нашите войски са за гръцката и турската, а не за сръбската граница. Имаше телеграма от Берлин от Драганов, че за македонското движение нищо не могат му каза. Препоръчах му Нед. Атанасов за Русия, като му казах да имат връзка непременно, защото е важно.

Той се съгласи да стори нещо, но изглежда, че го е страх от Русия и че не смее да води политика с нея — тогава му казах да пази отношенията на Германия и тях, да бъде добре с Русия, но да направи това непременно. Разговорът продължи в тая насока, но аз бях си унесен в моята си мисъл с романа си, който не говори.

Ваше Величество,

Не съдете грешния, падналия, а слабия.

Учителят

Обикновеният човек се учи от своите погрешки, а мъдрецът — от грешките на другите.

Учителят

В дните, когато обикаляте новоосвободените земи на Македония и Тракия, Ви пращам този поздрав. Чрез мира Бог Ви даде повече, отколкото чрез войната можеше да се надяваме. Но ще бъде още по-добре придобитото да се задържи без война! Затова трябва да се гледа по-далеко и да се помнят някои неща от миналото по-добре.

Вие имате тази възможност, но трябва да се пазят от прибързаности и увлечения някои Ваши помощници. Пък трябва да се бди и над общата насока.

Нека не забравяме, че каквото и да се случи, сърбите си остават наши съседи от хиляди години. Ние не трябва да ги мерим с техните мерки, щом те не ни харесват. И Христос каза: „С каквато мяркаме мерите…“ Тъй че ние би трябвало да почнем да се отнасяме тъй, както бихме желали с нас да се отнасят, а не както те ни мериха вече, което си остава и за тяхната собствена сметка. Сега е времето да им покажем разликата между нас и тях, ако съществува. За нас пактът за приятелство трябва да си остане в сила, независимо от поведението на техните управници. Уважението към този нещастен народ съсед трябва да си остане. Това го изисква и човещината. И ако една Германия, която воюва с Гърция, можа да заяви, че не държи народа отговорен за погрешната политика на управниците му, колко повече ние трябва да следваме тая линия на поведение спрямо вековните си съседи, с които не сме и воювали! Шовинисти и късогледи хора раздухват омразата и враждата чрез спомена на погрешното минало. Няма нужда да се разпалват животински качества и долни инстинкти. Сърбите си платиха достатъчно за погрешните си, за да има нужда да прибавяме и ние нещо. Нека не бъдем жестоки. Сега българският народ трябва да покаже своето великодушие и духовно надмощие. Вие трябва да ръководите това. Вашата сила иде от вътрешния закон на справедливост, който Вие следвахте досега. Придържайте се о него и занапред, ако имате успех.