Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

2. Много странно впечатление прави, че привилегиите, които държавата дава със закон на работничеството, не се прилагат по отношение на работниците от държавните военни фабрики. Неволно се получава впечатлението, че те не са от тая държава… Така например във военните фабрики има няколко хиляди временни работници, и то от 2–5 и 10 години даже… и все временни. Във всички държавни учреждения и предприятия се работи в събота от 8 до 1 часа, като на всички щатни и извънщатни се заплаща като цял ден. Във военните фабрики се работи от 8–12 в събота и се плаща на надничарите само половин надница и на всички щатни, разбира се, цяла! И то за тия нещастници, които имат едва 20 до 22 надници в месеца.

Щатните си получават заплатите на 26-и всеки месец, на надничарите се дава чак към 15-и следния месец — и това на човек, който чака на надницата си да се храни… Нещо повече (което е вече срамно!), всички обявени за народа празнични дни, като рождението на престолонаследника, три дена за освобождението на Добруджа, се заплатиха от всички фабрики и работилници на работниците.

Изключение направиха само военните фабрики, които са уж държавни, и не изпълниха това нареждане — техните надничари вместо празници имаха съответни лишения от надници… И вместо държавата да служи за пример как изпълнява законните си нареждания, тия фабрики правят всичко да покажат, че пет пари не дават за това. Така и нарежданията за отпуските на работниците, дадени със закон, не се прилагат досега. Налага се една справедлива анкета, която ще установи това , а също и внушение, че държава в държава не може, не са времената сега за такива работи.

При това положение на работниците е доста трудно. Така например един надничар с 45 лв. надница трябва да плаща годишен данък 827 лв., по стария закон 627 лв. — 28 и 1/2 надници годишно! Това е достатъчно много, като се има предвид, че с тия надници работят само 260 дни през годината, а трябва с тия пари да живеят 365 дни!… И повечето са семейни хора! Работническият фонд за обществени осигуровки (0,0) е разграбен и при това държавата му дължи, освен заемите, взети за разни цели, и повече от 700 000 000 лв. невнесени от държавата (справка, отчета на висшия трудов съвет от миналата година под председателството на Стойчо…). Това е нещо срамно и страшно. Утре вероятно ще стане и с бъдещите фондове на земеделци и занаятчии…

Българска Панама! Моля малко внимание към тоя въпрос.

Ваше Величество,

При всеки рожден ден човек се връща към онова пристанище, на което някога е слязъл на Земята — и без да ще, се приближава към другото, от което ще я напусне. В тая междина от дни и години човек учи в голямото училище на живота.

Блажен е този, който, като го изпитат, знае!

Здраве, успех и радост Вам и домочадието Ви, за много години

пожелава Люб. Лулчев

(От разни беседи)

Започне ли човек да живее сам за себе си, страданията неизбежно го следват.

Човешките работи първо се опитват, а за божествените работи първо вярата, а после опитът.

Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят.

Любовта разрешава всички противоречия. Следователно искате ли да бъдете свободни, прилагайте любовта. Правите ли нещо, правете го от любов.

Който остарява, без да поумнява, не е разбрал старостта.

Религията е наука за възпитанието на човешкото сърце. Науката — за човешкия ум.

Человек трябва да се постави при тежки условия, при усилени времена, за да се научи да мисли.

При каквато и мъчнотия да се намирате, разумният свят ще Ви помогне да я разрешите.

Вие сте родени добри. Проявете доброто в себе си.

За да бъдете свободни, не изказвайте любовта.

Като обичате, Вие се свързвате с цялото битие и се радвате на пълнотата на живота. Това значи да вършите волята Божия!

Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени.

Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им.

Цената на човека седи в неговата душа, а не във формите и положенията, през които той минава.

От 8 и 40 до 10 без 10 сутринта

Не бяхме се виждали доста отдавна. Идването на германците му внесе сигурност, но влизането на сърбите го подплаши и той трябваше да търси подкрепа наново.

Въпросите, които третирахме, бяха първо за положението на сърбите, поведението на македонците, които искат сега да се даде ход от германска страна, питали какво да се прави, и идването на Браухич за главнокомандуващ.