Обеща ми да се бори със спекулата, да стори нещо за отстранението й, а също му говорих да се откаже от плана да възпитава принудително младежта и му обясних, че при сегашното състояние, когато се борят разни доктрини за надмощие в Европа, по-добре е ние да не взимаме никоя страна, а да направим синтез от всички системи болшевизъм, либерализъм, социализъм, фашизъм и др. Да не събираме на едно място и гнилото, и здравото, защото ще има реакции и лоши последици. Обясних му, че трябва да се възпитава младежта и че това може да стане без милионите разноски, и за пример му дадох какво би струвало, ако си зададат за цел да учат децата на точност и в учрежденията, а също и в целия живот на държавата. Това няма да струва нищо, ще даде отлично резултат, защото точният човек трябва да бъде съобразителен и по тоя начин нашият народ може да придобие ценни качества и пр. Той се съгласи с това и обеща да стори нещо по тоя въпрос. Говорих му държавната система как изопачава всичко в нас. Например казах му сега, че млякото струва, като го носят вкъщи, 6 лв. Ако не ти харесва, сменяш млекаря. Сега ще отварят Дирекция за млякото, ще турят директор с 10 000 лв. заплата, поддиректор с 8 помощници и пр. с 3, 5,4 и пр. хиляди и всичко това ще се трупне на млякото. Резултат — цената му ще стане 8–10 лв., ще бъде най-лошото и няма да можеш отгде да вземеш по-хубаво… Това значи в нас, в България, социална грижа и подпомагане… Той се съгласи, че това сега е така. Говорих му в тая насока доста много. Какво ще прави, негова работа…
Разправя ми, че Симеончо не давал да целуват сестрата, която се занимавала с него.
Майка му питала и тя ли да я не целува.
— И ти 22.
— Ами кого да целувам?
Целувай лакеите…
Днес, 20.XI. 198, дойде Свилен, че го изпратил царят да пита дали да се оперира от апандисит. Заведох го при учителя и там той му каза какво да прави. На излизане, понеже не целуна ръка, аз го хванах за врата и му казах на шега, но и наистина:
— Целувай ръка, прасе такова!
Учителят се изненада от езика и жеста ми, но ми се видя много дебелашко и неговото държане, макар че външно беше крайно учтиво. И той си каза:
— Извинявай, аз не знаех как да направя, много се смущавам. И сега съм целия в пот.
А навън ми каза:
— Като тръгнахме, идеше ми да бягам, да не отивам. А той такъв кротък човек…
— Духовете искат да бягат, не ти — казах му аз…
Свини (кожодери), всички ще 199.
Среща с царя на 29.XI.1940 г. в Стоянови
От 8 и 20 до 10 и 20
Бях в Чамкория и мислех да отивам на Мусала, когато ме извикаха, и се върнах на 28-и вечерта, а на сутринта отидох да се видим. Преди това бях при учителя и той ми каза няколко думи, които не си записах и сега забравих. Но най-главната мисъл бе, че на българския народ сега не трябва сила — той си я има, а трябва разумност и справедливост.
Царят дойде веднага, току-що бях влязъл, и веднага седнахме на разговора. Той бе по-жив и по-енергичен, кракът го не беше стегнал. Виждал беше се с някакъв германски специалист професор, който му обяснил, че от настроението се образуват и кристалите, от които идат болките, и сега си турил една котешка кожа и взимал салицил и както аз го бях посъветвал — ядел тикви и сега се чувствувал по-добре. Започнахме разговора след това за отиването му при Хитлер, защото не бях се виждал след завръщането му. Как е станало пътуването и разговорът, който е траял близо четири часа, той ми разправи доста подробно, като за някой работи ме задължи да не казвам никому за това, няма и да ги записвам, а другото само ще скицирам, доколкото може да си го спомня, че моята памет не е особено силна. Хитлер е бил мек, сърдечен, внимателен, Рибентроп напротив „зазаался“, държал се с Попов доста натискателно — поизпотил го да влезе в Тройния съюз… Хитлер е говорил за своите планове и между другото е казал, че с Молотов са се разбрали, че те от Балканския полуостров ще взимат материали, но не искат там да отиват, и аз казах, и царят потвърди, че и той има впечатление, че с това Хитлер си е дал картата на Молотов.
— Да, той като австриец е по-откровен и доверчив — каза царят.
И аз мисля, че се е изказал.
— Още повече имайте предвид — казах му — че Русия със своите 200 милиона народ и със своята болшевишка идеология няма да отстъпи мястото на едно недоносче идейно като националсоциализма да урежда света. Те правят всичко да затъне Германия по-надълбоко, за да може те да диктуват после. Самият факт, че те правят отделни и различни предложения от Русия, показва, че те действуват всеки за своя сметка — кой каквато риба хване. Затова и Хитлер иска да свърши войната с една неизхабена армия от 4 милиона души, да я има готова за всеки случай.
Читать дальше