Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Да, даже Мот 197, а Мот го заяви след пет дни на турчина, това, което бях писал! А също аз бях предупредил за италианската армия, че не я бива много като войска, и сега се радвам, че събитията ме потвърдиха.

— Да, тези именно позиции, които имате, ще Ви дадат изходни положения за там. Но трябва да се направи нещо и за вътрешната политика. Ето за външната, както казахте, от 10 години, мир! — и това се поддържа. По вътрешната също трябва да вземете едно твърдо становище и да го кажете ясно, за да го знае, и когато министрите не вървят по него път, да знае, че те грешат, а не да се крият зад гърба Ви…

— Да, Лулчев, но това е много по-трудно. Вярно е, за външната политика, но тя е отговорна и няма далавери, затова ми се не месят, за вътрешната обаче те мислят, че я знаят по-добре от мене, и има много далавери — там е всичкото. И да кажа на министрите си, зная, ще ме изложат и ще ме оставят да се боря сам с лигата, която по-рано беше в главите, а сега е в храната на хората (гражданската мобилизация). Не мога, ще ме изложат.

— Ами като се върнете, кажете на военния министър да я разтури.

— Ще ме издаде. Доволен съм от него, че поне не иска да става по-голям, но ще ме издаде…

— С не може работите не се оправят, а с може. Гледайте да не съжалявате за пропуснатите моменти после. Тоя народ трябва да бъде уважаван и без нужда да не бъде тревожен. Преди да тръгнете, съберете министрите и им кажете поне Вашето мнение, пък ако искат, да слушат, ако не, ще имате после хубави позиции, когато искате да им дадете пътя, защото тяхното безгрижие ще роди бури, които всички ще трябва да понесем.

— Добре, това може да направя, макар че няма много да ме послушат…

Разговорът продължи в тая насока.

Царят беше измъчен доста, но се държеше.

— Вие сте намерили един бутон и току все него натискате.

— Не, и депутатите ще подигнат въпроса в камарата, добре, нека ме улеснят. Аз ги оставям, нека се компрометират с тия си нареждания.

— Добре е това, но да не стане повече, отколкото трябва, и да се хвърли вината във Вас, както са започнали вече, че всички Вие и децата получавате пари, а ако има някои като Хитлер, само той ще получава…

Царят се огорчи. Казах му да отнеме външната търговия от спекуланти, да я вземе държавата. Обеща…

Външната търговия да я вземе от ръцете на спекулантите, които печелят милиони, като обърнат населението, и се хвалят, че са негови приятели, а пикаят по главата му. Той обеща да стори това. Заприказва ми за Рибентроп, когото нарече своя антипод, на когото познава много добре характера и затова той не може да го търпи…

— Няма нищо — казвам му. — Сега, като отидеш и като видиш с какви ограничени умове хората управляват 90 милиона народ, че искат и на целия свят да се наложат, ти ще се окуражиш и ще се върнеш с по-голяма решителност да туриш в нашата държава с една шепа народ повечко ред и справедливост!

От 9 и 1/2 до 11 ч.

Царят ми описа събитията, които станаха след подписването и опита преди това да се обяви мобилизацията, а след това впечатленията си от демонстрацията.

— Изглежда, че ги превариха — каза ми той. — Мнозина бяха още с маски.

Описа ми поред лицата на Цанков, Мушанов, на Стойчо и пр., как са изглеждали, какво са му казали и пр. Каза ми, че унгарският дипломат изглеждал като човек, който е купил вехт автомобил за по-скъпо, като види други, който е взел нов и хубав — техният арбитраж и нашият без арбитраж… Разправи ми своите впечатления от Стефан и пр. Радваше се, че криво-ляво минало и че опасността, която щеше да избухне в нас, отиде в Румъния и Карол плати… Запитах го кога мисли да прави помилванията. Каза ми, че смята на 3 октомври. Казах му да не отлага повече и да има предвид, а не тая шарена тълпа, която го заобикаля, и тогава му заговорих, че трябва да държи за Русия, понеже тя ще бъде в бъдеще тука, а не Германия, виждах, че това никак не му изнасяше… Заговорих му за спекулата, която и без война се шири и народът ни се измъчва. Че това е срамотно. Че е грехота сега, след като се види, че Мажино не даде никакъв резултат, ние да продължаваме да заравяме милиарди в земята с укрепления на турската граница. Нека се правят къщи с тоя цимент, а не дупки по границата. Нашата армия е с настъпателен дух и няма защо да я превръщаме в къртици… и пр. Особено за народа му говорих.

В неговото съзнание хлябът и маслото, олиото имат друго значение, отколкото в нашето. Срамота е в София да се яде мухлясал хляб! И при това на такива цени. Няма защо да се държат арестуваните в Рибарица и там да ги карат с бой да четат молитва… Това е садизъм. Народът е основата… Той трябва да мисли за тая основа. Да не става нужда Симеончо да сяда на таралежи… Заговорихме за Симеончо и оттам за караницата му с царицата, с която на 13-и т.м. е имал една ужасна разправия… Говори ми подробности. Казах му, че тя е проводник на тия, които не го обичат, а не че тя самата не го обича и че е по-добре той лично да страда и държавата да печели, отколкото на него да му е добре, а държавата да губи. Че той не трябва да се кара с нея, а да се помъчи да й обясни, че я обича, независимо от това, как тя се държи с него, защото разбира нейното състояние. Разговорът е много интимен, отнася се до децата, личните отношения и пр. и не ми се иска да го запиша, защото може да попадне в много ръце. Бог да ги пази и им помага!