Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

10. 193Със закона за организирането на младежта нека не се бърза. При липса на ясно очертана държавна идея в управляващите среди (не за думи е въпросът, а за дела) по-добре ще е нещата да си останат в това положение, т.е. които искат да се организират в спорта — да се организират там, които искат в задруги — там, да им се остави свобода, защото всяко принуждение може да извика реакция или пък задължително вмъкване в нещо гнило, което може да зарази и останалото.

11. По военните порядки — мобилизираните (проверени сведения). Хляб, месо, олио и подвоз — крайно лоши. Много са заболели от стомах. Храната — по-често ориз с долнокачествено олио. Месото — биволско или развалени консерви. Има войници, които спаднали са по 10–14 кг от лошата храна и мнозина са заболели. И това още като сме при мирна обстановка и в България… Офицерските столове са били отлично организирани. Даже, като в село Левка, офицерите са дали пари да се отвори лавка за войниците, продавали са им кашкавала по 80 лв. кг и печалбите отивали за подобрение на офицерския стол…

Церът му?

Днес, когато се говори за единомислие, единност и единение между народ и интелигенция и пр., и пр., офицерът да бъде задължен при мобилизация да се храни заедно с частта си от същото ядене — тогава сигурно и яденето ще се подобри, защото и контролът ще стане по-ефикасен. За готвачи, хлебари (набедените — повече интелигентни хора, които да отърват копането отиват колари и пр.) да се устроят предварително неколкодневни курсове.

12. При удобен случай не е лошо да се помилват и върнат по домовете си всички интернирани работници и др. Също и затворените, за които вече говорихме.

13. В мината „Перник“ стават доста нередни работи, в които не би било лошо да се надникне. Там има прекомерно охранени хора, които продължават да се охранват за сметка на другите.

14. На язовира над Самоков също стават някои доста нередовни работи, които един ден може да имат за резултат събаряне и отвлечен Самоков, па и София…

Но това, което е симптоматично — когато се опитали да бракуват известен недобър материал, германските инженери се обърнали с протест и ругатни.

„Как? Днес, когато Германия дава Добруджа на Българя, вие ще ни саботирате… (това е проверено — думите са точни — нека се има предвид!…).“

15. Предава се като положително, че по книгите на Гранитоид съществували две пера от по 5 000 000 лв., едното дадено на Гунев, другото на Божилов. Когато в Министерския съвет тия дни е било поискано да се отваря една държавна фабрика за цимент, който според правителствените калкулации щял да струва на държавата около 600 лв. само вместо 1440, които сега плащат на Гранитоид, Божилов скочил като ужилен: „Нали си имаме фабрика, защо ни е друга? Ако е скъп циментът, може да се намали акцизът“ (а той е 80 лв. на тон…). Наистина защо ни е като „ние“ си имаме фабрика, а че държавата по тоя начин се ограбва със стотици милиони — нищо…

16. Да се помисли и стори нещо да се тури ръка от страна на държавата върху свръхпечалбите; още повече че те отиват не в ръцете на производителите, а на посредниците!

Ваше Величество,

Приложени при настоящото Ви изпращам някои мнения, информации и молби, които, вярвам, ще имате търпението да прочетете и сторите нужното.

От сърце пожелавам да Ви дари Бог здраве, сили и разум, да устоите до край на поста си буден и бодър за общо добруване!

С почит: Люб. Лулчев

1. При решаване на въпроса за морските техници Вие помогнахте твърде много да вземе той благоприятен за тях край. Те това няма да забравят никога, още повече че този въпрос беше разтакан няколко години без всякакъв резултат. По този случай техният председател капитан първи ранг Добрев е молил няколко пъти Гр. да Ви пита, за да Ви поднесе благодарностите на тия хора лично. Досега не го е огряло. Ако нямате нищо изключително против — не можете ли да зарадвате тоя стар офицер и неговите техници с няколко минути Ваше лично внимание?

2. По-рано бяхте възложили на генерал Бойдев да стори нещичко за радиоизобретателя Георги Бончев. Той наистина изиска предавателя му, прибран в полицията, и Бончев, като си пожертвува дори някои дрехи, можа да набави счупените и повредените лампи на предавателя. По нареждането на генерал Бойдев той направи опит за предаване с тоя апарат, за да се констатира неговата възможност и работа. Тя е била изследвана добре: с една обикновена приемателна антена тоя предавател с мощност от 50 вата е бил по всички краища на България, и то много по-ясно от Радио София с неговите 100 000 вата! Нещо повече, има писмо, че е чут и от българския параход край остров Тасос!