Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

На 25.IV.1940 г.

С учителя в 7 и 30 сутринта

Ще му кажете на царя, че той трябва да бъде най-умният в Европа сега, ако иска да успее, инак ще закъса. Да спазва природните закони, принципи и факти. Това е организираният свят — в хаоса другояче седят работите. Те сега се чудят и мислят, че ние всичко сме минирали, а то е божествено, което им препятства. Хората не са фактори на живота, те са като прашинки. Не е мантията, която прави царя — мантията е последно нещо — парадната форма. Трябва да действа с вяра, за да не се поддаде. Всички сега в Европа са напечени и Англия също е на ръжен. Русите водят хубава политика. Царят трябва да оправдае доверието на невидимия свят. Не само да расте, да цъфти, но да даде и добър плод. Ако вършат добре, всичко ще завърши добре. Трябва да се поопечат малко — ние знаем какво ще стане, няма да им кажем — нека се поопекат малко… Защото, ако спечели сега Германия, ще спечели насилието, ако спечели Англия, ще спечели лицемерието и лъжата — та кое да избере човек? Ще трябва да се подрязват — ще дойдат до уравновесяванията между двете, ще дойде и хубавото.

От 8 до 10 часа сутринта

Разговорът започна с това, че ние не сме се виждали отдавна и че хич го нямало, съвсем съсипан бил и пр. Разправи ми, че имали телеграми от Швейцария и от Америка, че Румъния стоварила войски на границата, както по-рано във време на войната. От проверката се оказало, че това е така и румъните не отказали. Тогава той свикал Филов, Габровски, Попов и Даскалов и започнали съвещание и искали да направят мобилизация. Попов искал да вика Мушанов, Цанков, Калфов и други бивши, за да се съвещава с тях. Аз не се стърпях и казах:

— Та това са бозаджии, а не министри, ако от толкова малко губят главата си. Това е срамота. Пред нас има Сърбия и румъните не са прегазени, те от какво се страхуват? Или това е само предлог на тия господа, които са всецяло в ръцете на спекулантите, да внасят само повече паника, за да си вършат далаверите. Това е престъпно. Вие трябва да не се поддавате на това. Вие трябва да бъдете човекът, който до последния момент трябва да запази най-голямо спокойствие. Ако има нещо опасно, ще Ви се каже. Но дотогава не се поддавайте на никакви такива влияния. И без туй се вършат доста глупости, които струват толкова скъпо на народа.

— Да, и аз имах това впечатление и затова се противопоставих на всичко това, още повече че сме пред Великден и ще внесем смут в народа. Тогава накарах ги да се откажат от тия първи намерения и решихме следното: първо, една окръжна нота, с която събщихме за положението ни с Румъния до великите сили; после поръчахме да се изпрати Шишманов до Кьосето в Италия да се срещне той с Мусолини и да пронюха нещо; после да се срещнат с Лаврентиев, който отива в Москва на доклад, и да го запитат как те мислят, без да издават картите си, какво мислят те, ще им бъде ли безразлично кой може утре да ни прегази и пр. Към сърбите да се направят изявления, но да се не даваме всецяло в ръцете им, за да не станем разменна монета, с която те може да си послужат или към турците, или към германците (защото Попов искал да им обещае транзит оръжие от Турция, ако има нужда, и по тоя начин ние сами ще се дадем в ръцете им, ако обадят това на Германия, и пр.). Също да се направи едно малко частично стягане и повикване на нови войници на север — всичко това одобрих, като пак му повторих, че тия министри са играчка в ръцете на спекулантите, че те даже не си дават отчет за това, което в момента правят, и че затова той трябва да бъде буден и да държи къса юзда повече отвсякога досега. Той ми каза, че би искал да прави така, но бил останал повече отвсякога сам. Нямал хора, че почнал да мисли да не е станал луд — толкова му се виждат някои хора около него несериозни.

— Е, да видиш какво значи да стане човек умен — казвам — това е, като да стане връх самотен, да няма с кого да се разбере. Но това нека не те отчайва. Нима Христос не счетоха за луд. Я чети. Ако беше чел Щайнера, щеше да го знаеш, и му говорих по тоя повод доста, за да може да се поуспокои малко и да разбере, че той като овчар ще минава изпитанията си със стадото заедно.

Говори ми за жена си, за сестра си и за брат си, които сега, вместо да му помагат, са намерили да му правят въртели. Че и една стара симпатия го издала на мъжа си и то му дошло от невидело. Посмяхме се, но се поуспокои малко след разговора, който мина пак на държавна тема. Каза ми, че Рендел е обещал, но дали Англия ще удържи на декларацията си да зачита неутралитета ни, докато другите ни зачитат с…