Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Едно време и Наполеон беше подпомогнат да реформира Европа, а щом взе да си прави династия и пр., отиде на Света Елена. И с Хитлер ще стане същото, ако не издържи. Англия беше обещала да направи справедливи промени и се помагаше, но сега като не издържа, търпи тези бедствия… Сега в Русия е личният егоистичен егоизъм. Господ като не е на земята, няма го и на небето; в Германия — колективният личен егоизъм. Новото в света е божественото — да даде съответните блага на органите за благото на целия организъм. Нали е казано, че като дойде Христос, всички ще го видят. и сега да им кажем една тайна, тия, които са го разпънали някога, тия ще го видят сега (защото те са тук). Германската политика е модернизирано еврейство… Евреите… Христос, като мислеха, че ще работи за тях… Царят, като пише, нека каже, че каквото му е казано, е станало — и сега ще бъде същото. Божествената правда е много строга. Ето какво стана и с този (Кирчо). Той не плати на тия, които нападнаха Изгрева — да се бие по задницата може!

Казах му, че аз не дадох тогава. Учителят каза:

— Баща, който е пощадил сина си, не употребява пръчката — той ще яде боя, това е закон. Христа го не пощадиха, а го пратиха, за да влиза в положението на хората. Войната е такова наказание. Един божествен език — хора ранени, осакатени, неразбрали божествения (език) закон, най-голямо безобразие е това, а те говорят за отечеството, дават им кръстове и пр. и все за народа, а то е за забогатявания. Разправяха как в царска Русия един търговец подарил 100 000 одеяла за войниците, а после пак му ги дали обратно — изкрали ги. Корупция…

Не може ли в нас да се въведат инспектори на честността, за да се проверява колко се изпълняват законите, да се инспектират чиновниците, за да се взимат мерки… Сега трябва практически умствени деятели, да държат сказки и проповеди, религиозни — от какво може да произлезе благото на един народ — светът ще се поправи с най-прости средства на сложните лостове. Животът учи: маймуните си правят живи мостове, за да минат реката. Кой ги е учил? Сега машината е сложна — да се опрости и ще действува добре с по-малко загуба на енергия — не е в сложността, а да се предава по-добре енергията. Хората на земята се заблуждават, обличат се с богатства, пари, говеда, а като дойде смъртта, колко малко остава от всичко това! — то е скритото, на което може да се разчита — ще остане семката, която може да възстановява. Сега Багрянов, който е Венерин тип, търси пътя на най-малката съпротива, но той нищо не прави да го намери, а иска да бъде пътят на най-силните съпротивления — най-лекият.

Всяко семе расте, само да знаеш де да му турнеш семето навреме.

Между другото, като се разправяхме с царя и аз му казах да преведе полковник Борис Димитров от Плевен, че му е верен офицер, и той казваше „Да“, но разбирах, че само ми приказва, а дали ще го направи, му казах:

— Ама мнозина казват, че Вие повече почитате и внимавате на тия, които Ви лаят и псуват, а към истинските си приятели не искате и да знаете.

— Нали знаеш, Лулчев — каза ми той — с нестабилните барути трябва човек да внимава, за да не стане взрив.

— О, да, разбира се, но помислете, че с това може да насърчите и други да станат нестабилни…

— Да, не вярвам… приятелите са си приятели.

— Горко на приятелите тогава…

На 16.XII.1939 година се срещнахме с Багрянов и ходихме по негова покана в селото Брезе, Софийско. Край селото загазихме и отидохме пешком в село, а после автомобилът изгази и можахме да си тръгнем към 8 часа и към 10 часа вечерта си бях вкъщи. По пътя приказвахме за клюките по изборите и той ми разправи как в Бургас, като бил се заинтересувал за Тополовград, гдето щеше да се избира Спас Ганев, и като видял, че му казали, че телефонът е развален, той пратил секретаря си и разбрал, че са натъкмили Спас Ганев да излезе сам кандидат, когато бяха обещали, че там няма да има правителствен кандидат. Така беше казал Недев и на мене. Разправи ми за конференциите си на разните места, които е имал, и как са се държали селяните. Тук в село той се държа много демагогски, но селяните са свикнали с това. Той им даде 500 лв. за бедните ученици, те на изпращане му дадоха заек и други подаръци. Ясно е, че той говори, за да го каже, и ако не го направи веднага, после вече и не се сеща какво е казал. Аз се правя, че му вярвам, защото искам да се поправи, но всеки човек си има по нещо, което куца, както има и нещо, в което той надминава другите.

С Невенка, която е учителка там, едва се видяхме и само няколко думи можах да разменя. Багрянов ми съобщи, че няма да отива в Шуменско, а на другия ден още се измъкна от София… Господ да му е на помощ!