Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

На 5. XII. сутринта към 8 часа дойде Христо Статев да ми каже, че Кьосето сам поискал да отида да се видим в 4 часа следобед. На уреченото време отидохме в тях на булеварда. Обувах си за пръв път галоши тая година и влязох в салона му с тях. Той ни чакаше на вратата и ме забеляза и аз го наблюдавах, но доста умее да се владее. Говорихме повече от два и половина часа по най-различни въпроси. Понеже бях изучавал портрета му, то сега ми беше известен; ъгълът на лицето му е доста добър, но цветът сочи на голямо окисление (много киселини, сдържани огорчения), доста силна и добре прикривана амбиция, която не е в много възвишено поле, но съдържание има, спекулира с държавни идеали, но същината на идеалите е сведена в нишо поле.

Без да е партизанин и дребнав наглед, той беше дълбоко… Започна да се извинява, че не той не е искал да ме види, но не сме се разбрали. Царят наистина му казал, че той чакал аз да го потърся и аз като не съм се обадил, и пр. на тая тема. Аз го слушах, после започна разговора, който имаше няколко главни точки, които аз сега ще отбележа не в същия ред, както се водеха, а както си ги спомням. Първо за пакта със Сърбия, че е сключен със Стоядинович, а не със Сърбия. Той поясни, че е отишъл, говорил със Стоядинович, но той не го е насърчил, а после е говорил с Павел и после обяда, когато той мислил, че нищо няма да излезе, той отишъл насаме със Стоядинович (Павел), а после го извикал и него и му казал, че ще бъде. Вторият въпрос беше, че е издал нашите спатии на турците и те са играли с тях в Румъния. Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишъл в Анкара, после всичко уж било много добре, но се намесили англичаните и пр.; това той разправи с най-големи подробности. После му казах, че се носи слух, че е комарджия, че отнема време на министрите в заседание, като го няма никъде по 5-6-9 часа.

Той отрече да е комарджия, а за времето обвини и тях, че му го отнемали. Казах му за Ганев мнението си, а също го предупредих да се не връщат в камарата Дуров, Серафим Георгиев и Иван Петров, които са отречени хора. За тях нищо се не каза. Разговорът мина на много други теми. Оставих му две книги от учителя. Стори ми се уморен човек и огорчен, във всеки случай по̀ държавник, отколкото партизанин. Разговорът беше интересен, но не го записвам, че нямам време. Имаше и много въпроси, например, загдето беше казал на Красновски, че му е натрапен кабинетът.

На 6. XII. дойде Надя да ми каже вечерта за среща с царя. Откара ме Севов. Срещата трая от 7 до 9 и половина. По пътя Севов ме попита дали са дошли за телефон. Казах му, че ми искат близо 6000 лв., които аз нямам, и ще се откажа.

— Няма да се отказваш. Парите ще се намерят — каза той.

Янков излъгал министъра си, че ще трябват 20–30 000 лв. Той му казал, че да го направи и после да докладва! Казах му, че ще видя, но днес (8. XII.) дойде Стоил Стефанов и ми донесе от Багрянов заем от 6000 лв. за телефона. (Поръчах го.) Във Враня ме посрещна Кирил; царят беше при децата. Дойде после и ми се извини, закъснял 5 минути. Колко е по-учтив, макар че е цар, от мнозина други. Въпросът, как той го нарече, е домашен, за който ме е викал. Прочете ми едно писмо на момичето, което придружава царицата в Италия и което аз по-рано го бях лекувал — царят го беше пращал. Царят ми каза, че тя искала трето дете, но той казал да пита баща си, после той се съгласил да отиде в Мюнхен да я чоплят (израз на царя) при същия професор. С нея отишло само това момиче, което именно пишеше. Царицата е била много нервна, естествено състояние в такова време и операция и е говорила много работи и тая го пишеше, като мислеше, че прави услуга на царя. Най-лошото беше особено една фраза, която много ядосваше царя. Според това писмо царицата щяла да има менструация към 15 т.м. и щяла да дойде към 13-и в София и казала, че пет дена нямала да пусне царя да излиза от стаята й, а ако той имал работа, тогава брат му щял да го замести… Това беше такава гнусота, че царят се чувствуваше отровен съвсем. Казах му, че това не е нищо, че по Стария завет и това е ставало, че може да го е приказвала от нямане какво да каже или пък изопачено е предадено, че тя ще се поправи, но трябва време и пр. Проклета е и това си е. Но духовникът й тук умря, зъболекарят й Джераси, който я почиташе и обичаше, и той, виж как погина…