Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Десетина офицери пратил без всякакъв висш съвет по домовете си. После заговорихме и за Кьосето и за неговите колебания. След доста говорене и на тая тема, като не остана ненамесена и Наталия, в която кухня имало чучур (казваше Севов — подкуп значи). После извикахме и Севов и му каза царят какво решил сме — да се срещне Кьосето с мене да си поговориме, да се разберем с Буров или с царя ще върви, после да го вика и иска от него депутати, които са негови, а тия, които са за държавна програма… и да му каже, че ако пие от много места вода, ще го заболи коремът. Нако не ще да слуша, да си иде. Севов каза, като го запита царят как да устроим свиждането с Кьосето, да се види, той, царят, по-рано, после аз, още повече че Кьосето го е страх от Лулчев и няма да иска да се види. Аз казах на царя, че той е домакинът и че е негова работа да нареди това, както намери за добре. Остана да вика и дошлия от Белград Попов, за да не го плаши Кьосето с външни обстановки. Говорих му преди това за социалната политика, която не е много хубава, защото правителството, освен че нищо само не доставя, но и което доставят търговците, и него им взима и го разпределя произволно. А при това и Народната банка е турила нови данъци върху всяка доставка, без всякакво основание взима за себе си проценти, без да си е мръднала пръста за нещо. Фабрики вече се затварят поради липса на материали. Иде зима. Работниците са на улицата. Ще се правят избори, а може да излязат и на улицата от глад… Произволи и подкупи на всяка крачка. Казах му да тури и Боев за директор. Каза, че ще го види и тогава. Останах с впечатление, че между мен и царя има сянка някаква, но аз и не се помъчих да я разсейвам, защото това е опитна интрига. На тръгване го запитах той ли е искал Андро да отиде в Германия да се грижи за работниците, които Багрянов изпрати на заколение. Каза ми, че това не е негова идея, но той я е одобрил, понеже искал да се помогне на тия нещастни хора, които пишели писма нему и на сестра му, а Андро бил енергично и лудо момче, та щял да уреди тая работа, понеже ги използували и после изхвърляли, а като нямало какво да правят, гладували. Аз разбрах, че това е работа да се махне Андро и да остана сам, и Недев също, та да ни ударят по-лесно. Да се смъкне омразното Кьосе и да дойде техният приятел… Докато съм бил при царя, Багрянов ме търсил и кандардисвал Андро да се смъкне Кьосето, защото налагал хора, които не са за депутати, и пр. Вечерта дойде при мене да ме попита да си даде ли оставката. Казах му, че не е време, че Кьосето ще кандиса или ще си върви. После дойде и Христо Статев, за когото бяха казали, че е изпратен от Кьосето в Плевен и Шумен да избира депутати, а той се закле в децата си, че не е мърдал от София!

Останах отвратен от всичката тая работа и ми се бяга на някъде; да не чуя вече и за цар, и за министри, и за подобни нужди политически…, омръзнаха ми и ме отвратиха. Догнуся ме. Мислех да отида в неизвестност, та да не може да ме види никой от тях. Разбрах, че съм оставил божественото за човешкото, и ми се поиска да се отърся от това завинаги.

И ако можа, ще го сторя не от егоизъм, а защото мисля, че това не е моя работа. Това е увлечение от моя страна. Бог да ми помага да изляза от тая каша веднъж завинаги. После се върнах и говорих с учителя. Част от гореказаното записах.

Записах само част от това, което ми говори (към 12 часа, обед).

Те гледат външните причини, а не где е изворът на причините… На Недев прозорливост му липсва. Енергичен, но в дребните работи, големите не може. Най-големите спекуланти не хващат, а дребните. Справедливост трябва. Не са турили и предупреждение да има. Всеки може да те изнудва, както ти не си и предполагал. Сивите плъхове в корабите, като искали да ги унищожат със студ в кораба, променили цвета си — станали бели! За всички закони да има една комисия, която да следи как се изпълняват, за да бъде полезен законът… Злато да бъдем, а не позлатени ни иска светът.

Да се напише една книга за българите, в която да се опише, първо, какви са отрицателните черти на човека, отличителните черти на добрия и най-отличителните черти на лошия българин. Да се каже, че силният човек всичко носи, а слабият иска само леки работи — по 1 кг захар — по-големи не може. Англия и Русия страдат от една и съща погрешка. Англичаните спрямо слабите са жестоки, а спрямо силните — меки. А пък славянинът обича много да се хвали, като направи едно добро — на нас. Ние ви освободихме! Щом Англия направи една погрешка, Русия почна да дрънка саби, че ще върви в Индия… А англичаните подтикнаха Япония и дойде Мукден. А то в славяните няма опасност, а в Бога от откровението — това са англосаксонците — едни други се бият. Голям шпионаж и големи подкупи има в България. Шпионажът не може да се спре — той е спасителната клапа на казана — без него ще се спука казанът. За в бъдеще да се не мешате в избора на хората за министри; царят ще си избере хората, а ние ще му кажем кой за какво е годен, каква работа да работи. Тая работа не е лесна. Черната ложа е още силна, не е сдала властта. Разхлабена е, но не е победена. В Германия на шпионите им режат краката. Но при тия условия може и без да е шпионин, да отрежат краката на човек. Когато в обществената дойдоха да ме гледат какъв тип престъпник съм, като ме измерваха, то те бяха сами престъпници… Престъпник престъпника разбира, и праведният — праведника. Търсят силни хора, но кой е силен? Който е умен, добър, умен и справедлив — това са силните хора! При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е студ. И тогава чрез вода и компрес се изпъди студът отвътре. Има и електрически студ, когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува студ. Гдето се образува електрическо поле, има студ, а където се образува магнитно поле, се чувствува топлинка. Електричеството й е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към периферията, другото обратно — поле на движение. Не обича — електричество; обича — магнетизъм. Не може да ходи — вързан е в краката и ръцете. И като го освободя, ще тръгне. Научил се да пие, а ще го отучи, като отиде на нивата да работи, и ще се отучи. В природата ще ти дадат един недъг, за да го изправиш и добиеш силата. Един пил 25 години, а после като чел Евангелието, отишъл в кръчмата, взел вино и чаша вода. Пил водата, а гледал виното.