Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Лулчев, 21 години как се мъча на тоя пост, ако не бях така лошо семейно, след това, което ми каза Бойдев, бих се застрелял, но сега от инат ще живея. Няма да оставя една глутица да изяде народа! Ще се борим!

— Да — казах му — и грехота е да го оставите. Тоя народ, който утре ще Ви трябва за войници или за избори, или за едното и за другото, заслужава повече грижи! Бог е с нас и ние трябва да сторим всичко, за да не бъде волята на тъмните сили. Нито Вие, нито аз искаме нещо за нас лично — искаме доброто на тоя народ. За това добро стои и Бог, и той го иска, и то ще стане. Ние трябва сами да сме твърди на позициите си. — В тоя дух му говорих и аз, и той около час, и остана да се процедира така: в четвъртък, 19-и, вика преди пладне Кьосето и той си дава оставката, след пладне вика Стойчо Мошанов, Цанков, другия Мушанов, Калфов, на другия ден Кимона и прочие по ред. За Кимон аз настоявах.

— Но той ще ме пита за амнистията.

— Ще му кажете, ако Вие сте на мое място, какво бихте сторили? Да каже, пък ако има нещо умно, ще му кажете, че един ден може би ще има тая възможност, да му дадете алюзия, че може да го повикате по-после… В момента повече подробности не мога си спомни. Остана в събота да се срещнем пак навярно в Чамкория и да просеем впечатленията и в неделя Кьосето да направи новия кабинет и да се разпусне камарата. Бог да ни е на помощ! Царят имаше впечатление, че мен много ме следели, та затова да се криело много. Това е работа не зная на кой, но от мене да мине. Вчера аз прекарах на Витоша, а Андро вкъщи. А те са казали на своите хора и те ще решат и знаят това, което ще става. Аз исках да съм лоялен. Жал ще бъде, ако царят изтърве Недев и го замени с някое мекере, което после ще домъкне разни пущове в камарата, та да се чудим какво да ги правим, и глупостите им може да съборят и самата държава. Бог да пази! Върнах се със Севов през Божурище. Там, гдето се срещнахме, беше голяма поляна в предпланините на Стара планина и се виждаше Ком, в подножието, на който ме раниха някога, а също минах и край къщата, гдето убиха Тела 145… Живот!… Минало. Дано в бъдещето сме добре и ние, и България…

Преди да се срещна с царя, на 17-и се срещнах с учителя, за да му разправя за срещата си, която имах на 15-и и 16-и октомври с Багрянов в Чамкория, и учителят между другото ми каза тези мисли:

Законите са водители до свободата. Гдето хората не са господари (на себе си?), турят закона да ги довежда до свободата.

Колкото повече закони има в една страна, толкова повече престъпници има; колкото по-малко закони има, толкова по-културна е страната. Мойсей беше написал закони за всичко… А евреите бяха жестоки — за събиране дърва в събота убиваха човека, а планинците ги минаваха с диканя…

Едно странно съвпадение: аз съм роден на 19 октомври (нов стил 1-ви ноември). На 19 октомври е умрял Свети Иван Рилски, а и царят има псевдоним Рилски…

От 8 и 15 сутринта до 13 и 20 ч.

Разговорът почна между мен и него само докато ми разправи срещата си с 16 държавници, те какво са му казали и той какво е говорил и отговарял. Това трая близо около два и половина часа. След туй извикахме Кирил и му каза царят да доведат Багрянов, който чакал някъде по шосето за Симеоновския лицей; царят искаше той пред мен да говори, за да не може да кръшка после, а след това останахме пак само двамата, говорихме около половин час, след туй дойде Кирил, а след туй се присъедини и Севов, който се завърна, беше закарал Багрянов и четиримата завършихме конференцията към 1 и 20. Разговорите на 16-тях, колкото и каквото можа да си спомня, ще оставя за после да запиша. Багрянов беше повикан да даде мнение за положението, което той направи доста сполучливо и ни хареса, а след това теглихме заключенията. Всичките бяха признали, че неутралитетът е добър, но трябва да бъде пълен или искрен и пр. От вътрешната политика не бяха се оплаквали, освен някои, които бяха поменали за „свободата на словото“ и на които царят беше посочил белите колони на „Ле Там“. От разговорите, които имахме с Багрянов, той даде идеята да се разшири консултацията, като се запита народът по тоя начин камарата трябва ли да си иде. Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори. Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара. Царят каза, че е най-добре да има нов председател, но ако няма такъв, то ще бъде Кьосето. Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и кой ще подкупи той — посочи той на „Зора“, „Утро“ и „Заря“, които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата. Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски 146 — правосъдието, Загоров 147 — търговията и Василев 148 — благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета и днес дойде Надя да вземе анализа. Първите трима бяха препоръчани от Севов. Не казах нищо, защото се чувствувах много уморен, и гледах да се приключи работата. Остана да вика Кьосето неофициално, след това и официално, след което да се свърши и с камарата, докато още не са усетили Стойчо и сие какво им иде на главата. Говорихме, ако Кьосето случайно сметне да стане председател Калфов. Също Кьосето да смени дипломатическия апарат, като даде на Калфов, Стойчо и др. някои дипломатически постове — ставаше дума за Буров — Париж, аз поменах Кимона за Москва, Стойчо за Париж или Рим, а Калфов като познат — за Рим и пр…