Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Заприлича ми на онзи разказ от Чехов, гдето един паднал във водата, а те почват да го лекуват за удавено и всеки казва цяр. Той отначало си говори, а като почнаха да го разтриват, да му правят дишане и пр., най-после свършва благополучно. Та и неговата работа толкова глупава — при такова разположение на русите — тоя резултат. Просто идиотщина! Решихме Антонов да пази леглото два-три дни и да се отзове веднага; да се дочака Бойдев, за да се има непосредствени впечатления; да се вика Прасолов от Кьосето и да му се каже, каквото има да му се казва, и по този начин да се дезавуира Антонов и да има причини да се прибере. Неговите рапорти на места са глупави, например той пише „Сега, когато Англия и Франция ни мразят, едничката ни опора е Русия“, което, разбира се, не е вярно, па и да е вярно, не трябва така да се казва… Изобщо дивотия. Остана да се не бърза толкова, защото сега времето тече бързо и носи изненади. Царят ми каза, че докато бил на Сара Гьол, мислил да се образува един балкански блок за неутралитет и като получил и прочел тия телеграми, много се ядосал, говорили с Кьосето, но не знаел какво да реши и затова поискал да се види с мене. Казах му, че това може да трае няколко дена, още повече че Русия сега се разправя с Финландия, но какво да се прави с нашите „болшевици“, Бойдев и др., които са по-опасни и не знаят какво да правят и говорят и на които аз отдавам тази смяна на настроение в Русия, на тия интриги, които те безогледно правят… Бог да пази България, си мислех, докато говорехме на тая тема.

Царят ми разправи за срещата си с гибралтарския владика. „Само че аз бях владика, а не той“ — каза ми и ми разправи в по-главни черти разговора, който са имали. Траял е около два и половина часа и той е избягал почти накрая. Главните тези — владиката: „Англия накрая непременно ще победи.“

Царят: „Тия борби ще превърнат хората на зверове, особено като им разрушат градовете, и ще дойде социалната революция. Може би Англия последна, но и тя ще пострада. Методът хирургически не е прав, защото вместо един цирей излезе други, още по-голям — Русия! Не може да се накарат народите да умират за един умрял — Полша! Това простият народ не го разбира и ще има отзвук.“

Владиката казал: „Хайде, да речем, че пред Вас е Чембърлейн, но на Вас като на поп мога да се изповядам и да кажа истината, тъй както я разбирам“ — и му натрил здравата носа за недоверието, което те имат към България.

„Аз съм цар, който се възцарих, когато топовете на революцията гърмяха пред София, и зная какво значи да имаш недоволен народ от нещо. Колкото по-скоро се тури край на войната, толкова по-добре, инак ще дойдат социални смущения и пр.“

На тая тема царят е продължил и което ми прави много добро впечатление, че той в доводите си е силен и прав в защита на неутралитета и правата на България. После минахме с малко думи на вътрешното положение. Казах му: дали ще разпуска камарата преди или след свикването, и то е въпрос на тактика и преди всичко на демобилизация, но трябва да се има план и хора за прокарване на тоя план. Но и тоя път оставихме да разгледаме въпроса други път, защото вече беше късно и той беше измъчен. Севов ми каза снощи, че на другия ден му се похвалил, че спал една нощ спокойно (царят).

Вчера, 16.X., бях с Багрянов и Стоил в Чамкория, прегледахме неговите законопроекти и говорихме за политиката вътрешна и външна. Останахме съгласни върху: неутралитет строг, за да се запазим по възможност по-дълго настрана от огъня, мерки за подобрение [на] положението на народа, икономически преди всичко и после други.

Остава да се вземат мерки и за търговията, която е стигнала да обира малките сметки за себе си, нещо, което може да се избегне.

Вътрешната политика да се прокара с честни хора. Недоволен е от Кьосето, защото им губи много времето в Министерския съвет с празни работи.

Снощи дойде Севов под поканата сигур на Багрянов и дойде уж да си поговорим, но целта му беше друга. Той искаше да ме подготви да стане промяната преди камарата, защото аз съм бил дал тоя съвет, а той не бил съгласен преди, но сега вече разбирал, че така ще е по-добре, защото новото министерство щяло да разпусне камарата и ще иска да прави избори, както някога в старо време ставаше. Казах му, че всичко е добре, ако добре се изманипулира. Трябва всичко да стане с най-малко сътресение — тогава ще е от полза за държавата. При това му казах, че не мога да се съглася да се сменя вътрешният министър точно преди избори, както досега е ставало; в продължение на пет години сменени 8 министри на вътрешните работи. При това му заявих най-категорично и абсолютно (което просто го преряза, това видях), че по никой начин няма да се съглася да се смени Недев.