Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Защото съм по-отчаян.

— Враговете Ви не знаят това.

— Сега и къщата ми се отще…

— Няма нищо и пр… — в тая насока, около десетина минути. Дадох му да чете в братството и една беседа на френски (малкия и големия брат), излязла в Париж.

Други подробности не мога си спомни или не са за записване (за Стойчо, Багрянов).

После, като си отиде царят, приказвахме с Кирил и Евдокия. Те ми се чудеха, че съм още оптимист. Казах им, че за мен злото е пасаж, а доброто постоянно. И двамата се съгласиха, че трябва социална политика, но няма кой да я води, че много кметове сега бездействуват и пр., но че било добре това, гдето спекулантите ги пратили да чукат чакъл. Много искаха да знаят какво има да става и в разговор ме изпратиха чак до външните врата. Бог да ги пази! Направи ми впечатление колко бързо схваща същината Евдокия, има остър ум, който веднага отделя същественото от несъщественото…

После, като излязох, чакаше ме Андро и веднага почна голяма буря и трясък, но с краткотраен дъжд. Отидох при учителя, на когото му казах разговора, но не записах това, което ми говори, защото не ми се пишеше. На излизане той ми даде книжка, написана от някого, в която се казваше какво той е казал за войната (защото аз му намекнах, че чувствувам царя разколебан), че му казах, че няма да има война, а то има. Тая книжка преписана прилагам към настоящото.

В началото е казал (януари 1939): Ако управляващите на великите сили излязат умни, тази година войната ще се избегне; през май с.г. Войната е вече неизбежна, в началото на август ще се сбият. Няма да се надвият, ще почнат и ще се оставят…

Между другото казах му да не жертвува България за Добруджа, защото видя какво става с Полша — решил е с мир да я получи, нека чака.

Кьосето е добро, защото знае да мълчи; да се говори сега е много опасно, особено да говори глупав човек, каквито са повечето от претендиращите у нас държавници и които просто са болни да дават изявления, като смятат, че това значи да управляваш…

— Вас с Кьосето после ще ви разберат. Вие направихте неща, които после ще се оценят.

Царят ме гледаше заинтересуван. „Ами най-напред вечните пактове“, и то с тия народи, с които бяхме най-много воювали. Може би те нямат това съдържание, но като идея, като минат години, това ще остане като един подем на миротворци, които са изпреварили времето си. После помисли за правата на жените — половината народ. Вие му дадохте възможност да взима участие в политическия живот. Прибавете при това, че днес не се избиват по софийските улици, както по-рано, и Вие ще имате основа на една политика и положение, което може да изпълни цял живот от гордост.

— Така е, но сега нали не ни ценят — каза царят.

— Няма смисъл сега да Ви ценят, сега трябва да работите и без да Ви ценят. Трябва да Ви разберат най-напред, че после да Ви ценят, а сега всеки държавник от себе си не може да види нищо друго… егоизмо… Толкова повече сега има нужда да сте будни на поста си.

Учителят в началото на годината каза:

Ако управляващите на великите сили излязат разумни, тази година войната ще се избегне.

През м. май каза:

Войната е вече неизбежна!

В началото на м. август каза:

Ще се сбият като малки деца. Няма да се надвият, но ще оставят и след това пак ще почнат. 136

От 9 и половина вечерта до 11 и половина в Двореца в София

Дойде да ме вземе Севов. На вратата на двореца ме чакаше принц Кирил, а царят ме чакаше в коридора. Веднага седнахме на съвещание заедно със Севов и Кирил. Разговорът се води главно на три теми:

Четоха се рапортите на Антонов от Москва 137и на Драганов от Берлин.

Разговорът на царя с гибралтарския владика.

3. Мерките за и против камарата.

По първия въпрос:

Накратко положението е такова. Молотов е обещал на българските депутати „всичко, от което България има нужда“ — това го потвърждава и Антонов. Започват се ред преговори. Четоха ми документите — десетина телеграми. В това число и на Драганов от Берлин, където са се отнесли за съвет при Рибентроп за поведението ни с Русия, дали има смисъл да се сключва пакт за приятелство или за ненападение и пр. Рибентроп 138се отдумал, че за България не е говорил, но после излиза, че е говорил, след три дни дава съвет да се сключи пакт, за каквото можем, и че на България исканията ще се имат предвид.

На Антонов дават наставления да разбере какво прави Сарачоглу 139там и с оглед на това да действува, а до това време, за да не стои празен, пращат полковник Бойдев 140да сключи въздухоплавателен пакт за цивилна авиация, както искат русите, само че царят отклонява вместо Бургас, както те искат, за да не стане морска база, да бъде през София. В туй време, докато Бойдев води тия преговори с Деканозов 141(много глупаво и нетактично), той иска да се види с Молотов, при това си издава спатиите, като казва, че ще чака Сарачоглу, на което Молотов му казва, че няма да туря отношенията на България и Русия в зависимост от Турция и пр. и най-после след протакания и овъртания, а навярно и шетания на тукашни партизани до руската легация, Деканозов отказва всякаква предварителна работа, докато не се подпише един пакт за ненападение, и едва не изгонил Бойдев, който си тръгнал веднага…