Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

3 1/2 до 4 и половина след обед

Ходих да му занеса някои купени работи и други и между другото той ми каза:

Има нещо ниско в английската политика. Минаха от мъдростта в егоизъм. Биха се и русите по-рано, те англичаните взеха големите кокали, а на Русия, която беше тяхна съюзница, взеха и от земите й… Сега регулират храната навсякъде и с това се регулират и енергиите, защото сега всякъде ядат много и мислят, че могат да правят каквото искат. Ако белите изгубят своята власт, ще дойдат жълтите и ще се върнем назад… Но не иде нещо хубаво… От много ядене хората пощуряват. Но германците са наистина в лошо положение. Изглежда, че никои още не са готови за войната.

Някои събития я ускориха, но дано с малкото да мине. Нашите са много глупави… Хитлер не устоя на думата си. Германците биха направили много пакост, ако биха могли (затуй са ограничени), жестоки са… Молотов 134е най-творческият, но мяза на Литвинов 135, по̀ разбира, екзекутивен тип. Като Бог помага, така е. Молотов е умен държавник… Дадоха на Германия, взеха си тяхното. В славяните има една естествена справедливост, а в англичаните, понеже се чувствуват силни, една естествена несправедливост.

Българите ще видят сега, че и без да се бият, може да получат нещо… И депутатите навреме отидоха в Русия, провидението. Англичаните имат голямо подозрение — разкъсаха България поради свои лични интереси — Санстефанска и после на Северна и Южна, — за, да не би да станем руска губерния и затворим Черно море. А то Санстефанска България щеше да бъде в услуга на Англия, но те не можаха да предвиждат. Те от Русия няма какво да се плашат… С тая война Хитлер нищо не спечели. Англичаните не искат да предизвикват сега Русия. Англия трябва да поправи погрешната си по един разумен път. Много работи ще се поправят и в България. Ако не направят мир, ще разрушат всички градове и каква култура ще… покажат(?)… Сега отгоре трябва да им наложат мир (защото нямат съзнание), отдолу — чувствува се, че основа няма. Вършат своеволия. Сега казват, че в Русия ще изгубиш външната свобода, а в Германия — вътрешната. Но в германския народ има много славянска кръв (която ще го облагороди). Светът сега има двама съдебни пристави (германски и руски), да ни дадат Добруджа.

От 7 до 8 ч. и половина вечерта

Разговорът се води върху следните по-главни теми. (Не бяхме се виждали доста отдавна, а това беше повече настройка към бъдещето, което той не бързаше да разкрива, защото може би знаеше, че не ще съм съгласен. При това, понеже стана войната, а аз казвах, че няма да стане, той се смята вече по-добър пророк, пък аз използувам това положение да се подръпвам по-навътре в себе си, което ми е необходимо, защото твърде силно бях се свързал с него вътрешно.) Той започна с думите, че предчувствията го не лъжат и че сега го издувало отвътре… После започна да ми говори за осветляването на линията Казанлък, което му послужи още веднъж да подчертае неутралитета; после ми говори за външното положение, турците били опасни, сърбите — перфидни, спрели ни барута, пуснали само 100 картечници от 2000 под предлог, че другите са не с наш калибър и че Германия искала да прави склад на оръжие в нас…, че от сто чешки вехти аероплана допуснала едва десет тия дни… Че ако Русия гарантирала статуквото на Балкана, ние сме оставали много назад, и пр.

Казах му, че сега повече от всякога е нужно търпение да се изчакват събитията със спокойствие. Сърбите сега се сговарят вътре — ще бъдат резки с нас вън, но ние трябва като една жена, която вижда мъжа й, че иска и търси предлог да се кара, да бъдем разумни. Да не губим за Добруджа България! Казали сме с мир — с мир! Тия въпроси, когато и да се турят, все ще дойдат до зелената маса. Ако турците сключат договора с Москва, хубаво е да се оттеглят техните и нашите войски от границите. В такъв случай да иде царят да види войниците долу, че много се оплакват от лоша храна и отношения, а също може да подчертае и той добрите отношения.

— Аз вече говорих на Боснев (главния лекар) за това — каза царят.

— Трябва и по-строги наказания за тия лекари, и то да види народът, защото, ако е недоволен, утре как ще го викаш на избори?

— Да, и аз за това мисля — каза царят.

Каза ми за писмото, което му е писал английският цар и в което му казвал, че положението на България е трудно, но ако другите спазват неутралитета ни, че и те ще го спазват, че си спомня с удоволствие разговорите и усилията, които царят е положил за разбиране с Германия и които усилия останали на вятъра, и че те ще продължат до крайна победа. Царят му отговорил също, че е благодарен, че кралят при толкова грижи много се е сетил, че ще пазим неутралитет, и той, като си спомня хубавите разговори, които са имали, моли Бога да даде възможност да се реализират ония хубави идеали за човечност и прогрес, като се свърши по-скоро тази война… А на практика казал, че колкото по-скоро свърши войната, колкото по-малко строшено има, толкова по-добре, защото след тия разрухи ще дойдат социалните борби и ще погребат всичко след себе си — може би Англия най-после, но все пак… Казах му, че трябва да се обърне внимание на вътрешната политика (той беше ми пратил нещо, което Мошанов му дал в Баня Карловска), вследствие на явяването на Русия на хоризонта работническите маси набъбват, трябва социална политика, че Кожухаров го не бива за такъв министър, може да обърне внимание на Папазов от Габрово (каза, че го не знае, а аз му го описах и му казах да обърне внимание на него). Той каза, че с комунистите бил наясно, за което му възразих, че тия резки позиции може да се смекчат и че в Русия трябва да иде за преговори някой свестен човек, за да се разберем навреме. Поговорихме малко за камарата, посъветвах го да не стане промяната под натиска на камарата, а с време, да се попълнят със свестни министри, а ако може, да се разпуснат войниците запасните — да се направят нови избори. Той се съгласи, като остави за втори път да продължим. Мина на въпроса за царицата, като започна да се оплаква, че внасяла разединение, че детето не искало да прилича на майка си (княгинята), и пр. Казах му, че тя го обича и затова се толкова интересува; като си тури човек капитал в някоя банка, интересува се от съдбата и пр. Казах чу, че тя го е направила по-решителен и по-храбър.