Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Здесь есть возможность читать онлайн «Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Биографии и Мемуары, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944)): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-6
nofollow
p-6 p-7
nofollow
p-7

Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944)) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не, той нека си остане в кабинета, но не ограничавай царя.

— Аз ще си кажа как мисля, а той нека си прави, както иска! Недев исках да го правя отначало на железниците, но сега, след като се показа на мястото си, безсмислено е да го махаме оттам, където работи добре, за да туряме други. И казвам ти, за да бъдем на чисто, няма да се съглася и с Траянов 142, който е крал, нито със Сотир Янев 143, който е правил далавери с тютюн в Прага; Недев нека се смени с някой, който е по-добър, може, но с по-лош няма смисъл! Той увърта много за свободата на царя, но аз си останах непреклонен и той каза, че му идело да се направи на болен. Видях, че си е нагласил планове за Млада Българийка… все министериабли, като че ли на България може да се служи само от министерските места… гадинки…

При учителя бях на 15.X. сутринта от 8–9 часа и му казах разговора с царя. Той ми говори:

Царят, когато го е страх или закъснява, прави погрешки и не върви в унисон с премъдростта Божия. Русите възприеха една активна политика. Англичаните изхождат от своите лични интереси, а трябва да изхождат от божествените интереси. Германците правят сега като англичаните. Русия е по-честна — държи си думата. Те са дошли до реалното, че с война не се постига, но с преговори. Разумно всичко да се прави. Иде нещо. Божествена сила. Божествена. Провидението е турило сега злото, а доброто отвътре, защото инак лошите хора ще реагират, а то иде доброто под лоша маска. Сега царят трябва да слуша… пак ще я харесва. Ако бяха слушали… Всички искат да се налагат, да, насилието нищо не допринася. Хубавите работи искат да се опитват. Латвийците, които пътуваха, оттук нататък не са изгубили нищо и навсякъде са ги посрещали добре, но не е така било с другите пътници, видели божествената ръка над себе си. Сега е потребно човек да носи бога в душата си и да му слугува и светът, който ще дойде, той ще спаси хората. Мусолини, Хитлер, Сталин — те са един човек. Сталин е физическият юмрук, Хитлер минава за честен, Сталин за справедлив, а Мусолини за умен. От невидимия свят ръководят Русия, тя е на опасен път. Иде нещо страшно. Когато нещо може да се избегне, се казва, а когато не може, не се казва (предсказва), като не може да се коригира. Сега остава по-важното — да се въздействува върху умовете на хората. Хитлер е сега натясно — Русия е в гърба му. В Берлин разделиха Санстефанска България, а те попречиха и сега ще си понесат и наказанието. Никой човек не трябва да коригира божия план! Англия постъпи с Русия лошо, като, след като воюваха заедно, нищо не й дадоха, но й оставиха болшевизма в наследство, като й взеха земи, държаха личния егоизъм. Англия създаде Япония, но тя е по-опасна от Русия, защото последната не е гладна за земи, тя има достатъчно, а Япония няма. Царят има много погрешки, които трябва да изправи. Има някои неща божествени, които трябва да се изправят… Англичаните да се не свързват с Япония. Русия може да им бъде в полза. Отиващата 144година беше лоша — сега има един шанс за поправка. Ако грешният се поправи в последния ден, му се зачита, а и праведният, ако падне в последния ден — пада! Ако англичаните турят своето по-горе от човешкото, ще изгубят. Хитлер сега прилага английска политика. И той като тях постъпва, германците вървят по пътя на англичаните. Русия освободи германците да имат свобода на действие. Светските хора са сега по-безопасни от духовните, защото те ще ти ограничат само физическата свобода, а духовните — и физическата, и духовната.

Среща с царя на 18.X.1939 г. на местността „Билидие хан“ по пътя за Петрохан, Ломското шосе

От 5 до 7 и половина часа след обед

Царят беше с Кирил, аз със Севов. Те бяха отишли по-рано, но аз малко закъснях. Те бяха спрели по-нагоре и ни чакали от три и половина. Веднага започнахме разговора, разхождащи се. Отначало бяхме двама, Кирил и Севов вървяха отзад, после към връхчето бяхме заедно, след това аз се отделих с царя и около час говорихме пак отделно, после той ги извика и след това те тръгнаха по един път, ние по други, тъй като не искахме да се знае за тази среща.

Най-напред той започна да ми разправя за впечатленията на Бойдев, който се е върнал от Русия. Те са, че имат отлична авиация, но че другите им войски не са толкова отлични; че има един дух на стремеж, но никакво зачитане на деца към бащи или по-стари на по-млади и обратното, изобщо диво, стремящо се. В театъра представлението отлично, публиката животинска, яде, пие, мачкоти се и пр. От туй, което и той потвърждава, Антонов е бил невъзможен. Русите се опитали да плашат турчина с Бойдев, но не хванало място. Сарачоглу се държал твърдо. Нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици. Изобщо известията са, че там е проиграна една позиция, и аз му обърнах внимание, че сега, когато турците са отказали на русите, Бургас ще им стане още по-необходим и трябва да се внимава много (подробностите от Бойдевите донесения не пиша, защото те са в оня дух, в който бяха и по-раншните донесения). Това ни накара да минем на вътрешната политика. Той каза, че е извикал Кьосето и че си говорили и той му дал доводи, че е по-добре да се разпусне камарата преди, отколкото да се свика и да почне интриги и да се очертаят групите на Русия, Германия и Англия и с това да покажем, че не сме единни пред света, което ще е излишно, и при това ще насърчи всяка групировка. При по-нататъшния разговор той ми даде да разбера, че Кьосето ще си даде оставката и ще тури Божилов, като направи нов кабинет, който да разпусне камарата. Тогава го оттеглих малко настрана и започнах да му говоря, че той сам е провъзгласил неутралитет лично, а не само правителството и че този неутралитет трябва да се пази. Ако ли е решил да го промени, то е друг въпрос, но трябва да държи сметка за впечатлението и последиците. Божилов е известен като прононсиран германофил. Кьосето може още да си остане до един-два месеца, сега е всичко да се спечели време, докато се очертае конюнктурата на събитията, това време е скъпо и трябва да се спечели. Казах му тогава и за Недев, че не трябва да го сменя. Той е честен човек и при тия смутни времена той трябва да го остави на тоя пост, защото може да се случат много работи при тая постоянна смяна на вътрешните министри, още повече че ние сме в морето, а не в пристанище и колкото по-малко ремонт се прави, толкова по-добре. В пет години са сменени осем министри на вътрешните работи — това е било във вреда на управлението, защото една камарила се разправяла с най-важните работи; докато министърът се окопити, тия чиновници са нареждали, както си искат (сега подозирам, че Севов си върти своята листа). Говорих му много и за лошите условия на живот, които сега стават още по-мъчно поносими, нужда от справедливост и социална програма, която да засегне широките слоеве; че големите експортьори обират малките производители; че това внася безпокойствие и недоволство в масата, и пр. Той ми каза дословно:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»

Обсуждение, отзывы о книге «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x