Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Кимон е бил сдържан и коректен повече от други път и царят го е изслушал внимателно, за което и аз лично го бях помолил. После царят му обяснил някои работи, които той не е знаел, например разговора с Потьомкин, който обвинил царя в максимализъм, а той му казал:

„Ако бяхме максималисти, щяхме да искаме Санстефанска България и пр.“

Царят имитираше Кимона точно и тъй съвършено, че аз, който съм срещал Кимона много (по-рано), ми се струваше, че слушам Кимона лично.

Кимон държал цяла реч за осъдените. Царят му казал:

— Аз едва ги спасих от Вашите собствени закони — даже въпреки тях! Аз Ви казах да оставят една вратичка, Вие не искахте, а видяхте колко скоро попаднахте под тяхната тежест, добре че ги не изпълнихме, инак те нямаше да бъдат живи.

— То е Ваше добро.

— Ни най-малко — възразил царят — не съм мислил за мое добро, а съм мислил за доброто първо на държавата, после на народа ни и най-после и за тях самите…

С Недялко Атанасов са говорили повече и ми каза, че му е разправил как в Търново ги е отървал Недев да има второ Дупариново 154изчезване, как Неделковица е дохождала и пр. Аз му казах как предния ден Недялко дохожда и как аз му казах, че него няма да го викат, и как той полусърдит си отиде… Царят се смя, това направих, защото исках и да отбия мисълта, че съм го наговорил нещо, което, разбира се, щеше само да подбие стойността на Недялко.

Пастухов също беше говорил, но беше оставил впечатление на теснота.

Михаил Маджаров 155си е запазил ума, също и Тошев, който с един крак е в гроба. Казал му хубави съвети за Русия и неутралитета. Маджаров е говорил около час и половина, един анализ много добър. Царят ми каза дословно почти целия разговор и след това впечатлението си:

— Стайнов е само тялото, Маджаров е умът. И Кимон оттам взима, и владиците — също! Лулчев, това е тъмният център на България!

Славейко Василев 156е говорил средна хубост, но дал съвет да се обърне внимание на социалната политика, за която и аз му бях говорил. После пресяхме резултатите и те бяха: Кимон, държавник, който може да работи, Гичев, способен, ако не беше толкова егоист, но все пак положителен за работа, Стойчо също, но да отиде в дипломацията, Калфов — също, даже говорихме да замести евентуално Кьосето, ако почне много да рита, Пастухов може да работи още, Недялко също е удобен даже и за дипломатическа служба, приятелска, в Сърбия или Турция, Буров празен, но за Франция може да бъде; другите може да се смятат вече като изостанали, ненормални донякъде (Смилов 157), крайно дребнав и (Петров Георги 158), стари по възраст и пр. Значи от 16 човека годни бяха 5–6 и той е съгласен да се турят на работа, което остана да уговори с Кьосето. Изобщо е съгласен с принципа, че всичко годно трябва да се впрегне в тоя мъчен момент там, където ще бъде най-полезно.

Имах намерение да запиша повече разговорите, които той почти дословно с репликите ми говори, но нямам тая памет. Пък и не се сещам нещо изключително, макар че са били разнообразни и някои от тях доста язвителни.

От 9 до 11 и половина часа

Още на 15 т.м. дойде Севов, че го пратил царят, който беше в Кричим, да ме пита какво да прави с Кьосето, който искал да отлага изборите и да управлява без камара. Това ми се видя много глупаво. Казах му да каже, че най-напред те нямат право да отменяват указа; после, когато се взе това решение, условията бяха по-лоши, отколкото сега, когато и Турция, и ние разпущаме част от запасните. Изглежда, че те са се скарали за мандати и понеже не могат да си ги нагласят, защото всеки тегли огъня към своята пита, затова сега искат без камара. Това забелязах и в Недев, който беше преди два дни при мен. Наивните вземат мнението на разни чиновници за това на народа.

— А пък — казах му — даже да мисли и народът така, правителството не може да увисне във въздуха, защото утре тогава може да си иде заедно с царя — 11 души са само!

Правителството, което се къса от народ, е изгубено! Три години съм пял на царя, докато докарахме камарата! Казах на Севов, че искам да видя царя да поговорим върху социалната политика, докато не стане късно. На 18-и отидох.

Царят ми говори за своята обиколка на войниците, от която беше много доволен, защото се лъсна дирникът на тия, които много претендираха, а са се отчуждили от войска и народ. Разправи ми няколко случая с офицери, които не са знаели даже къде им е дружината, лошото състояние на запасните войници, особено работници и бедни селяни, които са били лошо настроени. Той говорил с тях, влизал по английски между редовете. (Това е установено в Англия, пък и аз си казах „те са умни хора, чакай да го направя“ — и видях това, което се бяха опитали да го прикрият…). Резултат от това е, че са се разкрили доста недостатъци, видяхме се, че не сме готови, че има много още да се работи.