Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Добрият човек е по-силен от лошия. Но злото не е естествено. Виж един крадец колко трябва да мисли, да наблюдава, а за доброто колко е по-лесно, не се изисква никакви наблюдения, пазения и пр. На невидимия свят трябват праведници, проводници, работници на земята.

На 30.XI.1939 г. бях отишъл на Витоша и там в хижата ме извикаха да отида. Намерих Багрянов, Стоил и Севов. Бяха ми казали да повикам Недев, но аз бях им казал, че вероятността да дойде е малка и наистина той не дойде. Говорихме около час и половина. Важните въпроси бяха за кандидатстването на Ганев, против когото беше Багрянов, и какво трябва да се прави вечерта, когато ще заседават. Той си каза съображенията и ме пита да ги каже предварително на Кьосето или да ги долага направо. Казах му, че по-добре е насаме и след това да бъде общо. Приказва ми и Севов против Кьосето, че трябва да си върви, и Багрянов мислеше, че няма място в тоя кабинет, и пр.

Казах, че не е сега време да се сменя правителството, че изборите трябва да се направят, а после ще видим какво ще бъде. Севов беше много блед и ми се виждаше покрусен, говореше за заминаване нанякъде в Германия и пр. Казах му, че ще се минат и тия работи, и после ще говорим.

На 1. XII. Багрянов дойде в дома със Стоил Стефанов и стоя около 4 часа. Каза ми какво е станало в Министерския съвет за Ганев и как Кьосето въпреки мнението на 9 министри пак настоял за Ганев. Кьосето изплю вече камъчето, каза ми, а то е, че и Багрянов не бил министър и него трябвало да не се допуска да става депутат и че искал някои, които били по-енергични и пр. Каза, че не знае какво да прави, и затова е дошъл да видим какво да реагира. Казах му направо, че да си даде оставката не е разумно, защото, първо, не е време и при това се и чака, за да го окепазят, като му пратят човек за следствие да видят къде е изхарчил милионите, които му се отпуснаха. Това го доста стресна и той каза, че ще се опита да направи това, което ще го посъветвам, но какво да прави, когато сега днес Недев заминава в Тетевен да избира Ив. Петров 159. Казах му, че тоя човек го зная от зет си, който беше в Тетевен, че не е добър и че ще видя да се срещна по въпроса с Недев, като се върне. Каза ми, че Кьосето го искал.

— Ще видим — казах му аз.

Тогава ме пита има ли смисъл да отива по конференции сега по градовете. Казах му да отива, но да се пази да не поменува нищо политическо, защото и без това има вой против него, и говорихме за подробностите.

На 4. XII. дойде вечерта Недев и стоя около 3–4 часа. Говорихме по обиколката му; каза ми как стои въпросът в разните места с кандидатите и ми каза откровено, че ще бъде хубаво да кажа за някои на Кьосето аз, тъй като и аз го съветвах той да не влиза в конфликт с него, а аз да уредя работата. (Между другото на планината Севов ми каза, че царят му казал, че поменал на Кьосето за среща с мен, а той категорично отказал — с това започна и искаше да ме настрои против него, но аз му казах, че графата „лични“ е последна в моята книга.)

На другите въпроси се дадоха задоволителни отговори от страна на Недев и той е настроен доста добре и смята, че ще издържи до края добре.

По разговора, който ми предаде Багрянов, поисках подробности и Недев ми ги предаде другояче. Видях, че имаше голяма доза субективност в предаването на Багрянов. Може би понеже беше засегнат и без да иска, подсилваше някои страни от тоя разговор, за да звучат както му се иска нему. Остана да каже на Кьосето за Ив. Петров, за Дуров 160и Серафим Георгиев 161. Към 11 часа си отидоха Андро и Тошко, който беше дошъл, за да предаде какво са говорили със Севов, който го извикал и който настоявал аз да съм се не месел за Куртев в Нови пазар, защото Сл. Василев и Кожухаров Тодор 162и Цанков книга щели да издават против мене. Ако изнесат истината какво им казал Тошко, а ако не е истина, то няма да се отнася до брат ми.

Питал го дали Недев ще го изпраща в Нови пазар и дали му е дал писмо. Той му казал, че не му е дал, тогава той, Севов, му казал да иска писмо от министъра. „Аз началника си не мога да уча“ — му казва Тошко.

Въпросът е бил да се въздействува на Тошко да не ходи, а също и на мен да се посвия малко, но аз по-рано казах на Стоил по същия въпрос както ми говори, а сега го повторих на Недев.

Не ме е срам от съветите, които съм давал. В България има мир, хората се не убиват, жените имат права и тия, които искаха да бесят, не обесиха, а при Цанков 23 000 българи паднаха убити… Сега братството не е тъй малко и слабо, за да искат да ни съсипят. Слабия огън вятърът го гаси, но силния го само раздухва.