Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Вярно, Лулчев — каза ми той — и аз го видях, докато бях сега във Варна, и затова повиках военния министър, за да поправи тия работи; на една 70 000 армия турили обоз 1/2 милион! Казах да ги спрат и даже върнат.

— Добре де, това сте направили, а не дойде ли Ви наум да потърсите кой е направил тия глупави нареждания? Че той и утре ще ги направи пак! Тук не е въпросът за отмъщение, ами за махане на подобни донкихотовци от такива отговорни места. Те ще предизвикат утре катастрофа! Те обезверяват народа, съсипват вярата и добитъка му и по тоя начин ще го направят негоден за моментите, когато ще има нужда от него. Пратете ги такива по домовете им и пр. — Говорих му на тая тема доста дълго. Питах го дали знае, че скривалищата са на границата и са пълни с вода и че за нищо са негодни, а се похарчиха милиарди за тях. Няма ли отговорни в тая страна?

— Прав си, Лулчев — каза ми той — и аз мисля много за това, но какво да правя?

— Какво да правиш ли? По-решително трябва да се пипа! Първо направи външната търговия държавна, да престанат негодуванията срещу вълците, а също и да се поправят работите, защото сега Германия повиши своята марка, понижи нашия лев, повиши своите стоки, засега за тютюна дава с 5 лева по-долна цена, значи бие ни с 4 точки понижение все. Това не може. Държавата трябва да тури база на външната търговия и да я качи, съответно нашите стоки според техните при постоянна стойност на марката, а за вътрешната търговия за местните произведения да се определи максималната печалба, не както е сега; и при неиздържане да се конфискува предприятието и стоката, а не като сега. А който открие укритото или неправилно взетото, да взема 1/4 от стойността. — Доста дълго му говорих по тоя повод. Той каза, че е съгласен и че ще говори на министрите, но аз съм искал нещо, което той нямал, защото той можел да говори като Малинов, но не можел да реже като Савов.

— Добре де, като не можете Вие, ще турим други.

— Да, с манталитета на Генчев или Луков, или Дамян Велчев, но после къде ще спрат, не се знае.

— Не Ви трябва от мечка ремичка, поне засега. Работете с тия хора, само им кажете ясно да почитат народа, да го не мъчат и обират без нужда, да го не съсипват, че е грехота, и утре, ако той се озлоби и скочи отгоре ни, да знаем, че ние сме криви за това…

— Какво да правя? Ще се разбягат министрите. Най-първо заекът (Багрянов) ще избяга, после Митаков 163, а Божилов един милион пъти ще избяга.

— Абе, като избягат, други ще турим, хайде де, няма да останем без министри! Който остане, той ще работи съвършено. Но да скръстим ръце и да чакаме да ни изловят без гащи, е срамота и грехота. Тоя народ заслужава повече грижи за него и няма защо да дойдат работниците прости да се учат на главите ни да бръснат, когато и Вие разбирате какво и как трябва да се прави! Повече не може така. Всички на местата си и на работа. Това ще искате от министрите, а те от всеки чиновник — почит към народа, зачитане на имота, времето и здравето му, да не го разкарват и мъчат без нужда — там виждам аз престъпното, на което трябва да се тури край. Разчистете кметството заедно с кмета, гражданската деморализация с цялото й глупаво котило, защото те не разбират, а само объркват работата. На всичко това (което аз говорих много пространно и красноречиво) той се съгласи и обеща да вика министрите и да им чете каквото трябва. Не е въпросът за преследване, на когото и да е, а да се избягнат такива крайно зловредни по своето влияние работи както станалите при мобилизацията и пр. Обеща няколко пъти, че това ще стори колкото може непременно. Тогава му заговорих да пише писмо на английския крал да го помоли да се сключи мир, за да се не унищожава цивилизацията, богатствата на хората, че парите може да се употребяват за подобрение на бита на хората, за да се избегне социалната революция, че по-добре е с отстъпки да се запази животът, хората, че най-после всички сме християни и пр. А също и на Хитлер да пише, че Германия няма смисъл да се бие повече, защото никой не се съмнява в мощта й, и ще трябват сили за новия ред и пр.

— Да — каза царят — аз мисля върху това. Вие и по-рано ми бяхте казали.

— Но ето, Коледа иде. Ако може да сторите нещичко и Бог да Ви благослови, защото ще отървете живота на хиляди. Пък най-после ще имате една хубава позиция утре да им кажете, че ги поканихте към мир, а те не щяха и изгубиха много, защото държавите единично няма да решават, а пък ще трябва общо и пр. — Той обеща, че ще стори и това…

Като се върнах при учителя, който ми говори доста дълго, но аз записах само нещичко (повече от час и половина).