Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Ами сега какво да правя? Тя ще ме изсмуче, като дойде. Тя е луда.

— Няма нищо — казвам му. — Тя не знае, че Вие знаете намеренията й. Напишете едно писмо на бабалъка си, той Ви обича. Пишете му, че се намирате на един кръстопът. Опасности отвред. Бъдеще неизвестно. Какво той ще Ви посъветва като по-опитен. Телефонирайте на жена си да чака това писмо и да го предаде лично на баща си и тя да донесе отговора. Понеже тя няма да знае, че Вие знаете намеренията й, инак ще си дойде по-рано. То това ще я забави два-три дни и когато дойде след 15-и, положението й ще бъде друго.

Царят се съгласи на това. После минахме на него самия и аз му говорих за гимнастиките и режима, който трябваше да поддържа, да бъде здрав, като спазва някои окултни правила и гимнастики. Той обеща, че ще ги прави, защото, казвам му, макар че си три пъти доктор (закачах го с новата му докторска титла), тия работи слабо ги разбирате. После минахме на политиката, казах му, че съм се видял с Кьосето и какво сме говорили. За някои работи ми се смя, като му казах, че съм го нарекъл в очите комарджия. Опасяваше се, че като съм казал, че ще го замести, щеше Божилов да не почне да го яде… Приказвахме по тая среща почти час. След туй пак почнах да му говоря за социалната политика, за работниците, които ги изхвърлят на улицата, а иде зима и избори, за банката, която е загазила в германски води.

— Разбирате ли нещо от финанси?

— Хич ме не бива — каза той откровено.

— И мен ме не биваше, но сега уча. Викайте някой, който разбира, но трябва да се тури ред, нека Ви упъти. Сега тъй трябва система в държавата, обединение на управлението.

— Това е работа на министър-председателя — каза царят.

— Тъй е, но като го не прави той, други. Вие ще трябва да го направите! Аз може да Ви помогна в случая.

— Добре, Лулчев.

Казах му, че ще му дам някои образци, по които той да настои да върви работата. Той с радост се съгласи. Много се безпокоеше за това, което става с Финландия, и като се свърши, дали няма да тръгнат към нас… Казах му, че това щеше да стане с нас, ами отиде на север.

— И аз имах това чувство, че щяхме да имаме правителство в Бургас на Кимона срещу това в София…

— Да пази Бог — казвам му — нека върви на север това. Може би след Финландия ще им мине и на русите малко охотата.

Приказвахме за Луков, за Лаврентиев, а за Лойд, който и на него направил тъмно впечатление… Човек, дошъл да купува…

Безпокои се много и за децата, по-голямото е малко болно.

— Но все пак къщата е тиха, а дойде ли тя, всичко ще се обърне наопако. Девет години как сме женени, а не мога още да свикна с нея — казва ми той и разговорът почва пак на тая тема. Изобщо беше много разнообразен. Но Кирил ме пита със загриженост как го намирам, че много нервен бил и не можел да си намери място (пък то, види се, от писмото е, което и нему не може да каже)!

Измъчва се много царят. Пък и другите се измъчват не от работа, а от препятствията, които един другиму си правят. О, адът е тук, виждам го с очите си. Личните цели, себични чувства, егоизъм, лъжа — ето кое го прави. Всеки прави паяжини за други и преди всичко сам се оплита в тях!!!

Колко съм благодарен на Бога, че ни е дал светлинна да виждам поне, ако не и да вървя по правия път… Не ми се иска да записвам тия интриги и дреболии, за да не издребнея и аз самият. Мъченици на себе си и на времето си. Дано Бог на всички помогне да прогледнат и да заживеят в нов живот. Амин!

От 8 и 20 до 10 и 10 сутринта в Стоянови

Разговорът почна още преди да сме влезли в стаята, защото той каза на Надя да дойде в 12 часа да представели новата учителка на децата и ме накара да пипна главата му, че горяла от огън. Пипнах го, като го благослових да има в главата му мир и светлина! След това вече разговорът продължи по тоя повод — за царицата, за идването на сестра му Надежда, за омразата на царицата към Кока (Евдокия) и прочие семейни работи, за които аз му давах обяснения, че царицата не е лоша, но господарят й е тоя, който иска да разделя. Любовта съединява, а другият е, който иска да разделя, че той не трябва, освен с любов да подхранва, ако не иска да засилва лошото и пр.

Това продължава доста време, защото се свърза с други обяснения и аз го утешавах с подходящи думи да не се поддава на тия временни работи, като му казах, че за себе си аз мисля, че ако това е последният ми ден от живота, то няма да обръщам внимание на дреболиите. Посъветвах го, понеже е мъчно време вече и моите сили са ограничени, да се срещне с учителя, който може да му бъде полезен в много работи. Каза, че ще си помисли, и започнахме наново пак за царицата. После вече минахме на новите предложения на русите. Понеже снощи идва Багрянов вкъщи, той беше ме осведомил за тях и аз му казах, че това е за вътрешно употребление и трябва много да се внимава, защото, казвам му аз, те с първите предложения бяха направили погрешка и сега искат да я поправят, защото на народа се каза, че вярно е, че русите дават баница, но искат да се сбием с комшиите. А народът ще стои без баница, но да има мир. Та те сега с тия предложения казват, че те не искали да се бием, а само да ни покровителствуват, че криво сме ги разбрали и, пр. (Вчера по обед Севов ми донесе оригиналния текст да го прочета изцяло.) Казах на царя да не бързат с отговора. Най-напред да видят дали и него ще издадат на партизаните си тук в нас и по тоя начин ще се разбере по-ясно какво искат, защото казаха, че Хитлер възразил на Молотов, че те са влезли в Румъния, но поканени, а те не са поканени в България… Та да не правим, макар косвена, покана, с която ще се оправдават… После пак ще им се отговори, защото тяхното възражение ни дава нови по-благоприятни позиции. После това вече му заговорих, че докато стават тия работи, трябва да се обърне внимание и да се подобри положението на народа, селяните и му разправих за магариите на разни комисии в Плевенско, Пловдивско и пр.