Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Ами със старите партизани как да се отървем. Те сега като разбраха, че няма да им стана мост, ще ме погнат — каза Багрянов.

Аз се намесих и му казах, че сега той има власт, подкрепата на царя и пари — няма защо да прави никому концесии. Обаче работата трябва да има единно ръководство от царя, а той иска да изпълни това, което е негова работа, като избира хората, защото царят не може да работи с какви да са хора — те ще компрометират и най-добрите идеи. Няма какво да бързате.

— Ваше Величество, аз ще моля да разбиете недоверието на Кьосето, там да ми помогнете. Аз не искам мястото му, но той има това превратно мнение.

— Това царят ще направи, но и ти спри антуража си да пуща мухи и слухове по тоя въпрос. — Два-три пъти Багрянов се опита нещо да възразява на царя, това, което той му отговаряше и което аз дадох само слабо и недобре екипирано, а той му отговори:

— Не възразявай, защото това, което сега ти говоря, то не ти е ясно, а после ще ти стане ясно. Виждаш ли го него — посочи мене царят. — Колко пъти ми е говорил работи, които в момента не разбирах, понякога роптаех и избягвах да го срещна, а после се уверявах — събитията тъй се нареждаха, че известни думи ставаха ясни. И тогава това, което ти казах, предупреденият струва двама, се случва. Предупреден, аз посрещах по-добре нещата. Та и тебе те предупреждавам. Сега нито възразявай, а чакай да ти станат ясни.

— Ами и сега ми са ясни — започна Багрянов.

— Ти си мислиш, после ще видиш, че нещата не са така, както ти мислиш, но се вслушвай в това, което те предупреждавам.

В резюме разговорът се свежда към следните точки: по искането на Багрянов — да се дава ход на старите (партизани); да си избира антуража сам; ще промени държанието си и пр…

Като излязохме навън, царят и аз се разхождахме и говорихме върху говореното, а Багрянов остана с Кирил и Севов. И на царя бе му направило впечатление, че е готов да лъже (така, когато царят го запита „Помниш ли, като ти се карах на Карловските бани?“, отрече категорично да си спомня подобно нещо, а после няколко минути само почна да си спомня най-подробно всяко възражение, което е направил, а също като каза, че не е предупреждаван, а само аз два пъти лично го предупреждавах за антуража му…). Все пак аз настоявах той да бъде подкрепян, докато грешките му не станат повече от добрите му дела (между другото царят му каза още да види да оправи пътя за Черната скала, където царят беше ходил, а също да прегледа там горското училище, което е вече довършено почти, а за отопление не са още мислили и като ги запитал царят, нещо смънкали…). Във време на разговора, който стана, царят също го заприказва за това, което е направил, и Багрянов с един апломб започна да говори за законите си, но царят му каза, че жито е това, което е прибрано на хамбара, а не е още на нивата, защото Багрянов искаше царят непременно да му хареса законите, а той му каза, че вече по тоя въпрос му е говорил, и тогава каза горното.

На обеда, който стана и който беше много по-разкошен, отколкото когато бивахме само двамата, и на който аз го закачих, но аз го закачих, че ние обикновено си ядем боб, той каза, че сега за крака не може… От разговорите, които станаха, важно беше, че той посъветва Багрянов да иде да посети Италия и да види тамошното земеделие, което е много разумно устроено при много по-лоша земя и условия. Багрянов обеща. Багрянов разправяше за това, как видял един лудо каран автомобил и се спрял да го изчака, а се оказало, че е варненският владика, кара без калимавка и вътре бил пълен с жени. Тогава и царят каза как идвал Стефан, отчаян от колегите си, да му се оплаква, които били все болни от трипер. Смяхме се доста. Следобед ме взе царят настрана и по-далеч в гората и ми заприказва за царицата пак и какво да направи. Аз му казах най-напред да се види с Кьосето и да го предупреди за тая среща с Багрянов, за да не я веземе в такова направление, каквато тя няма. Той обеща. След това му говорих и за царицата, защото той не му се отиваше при нея. В общи думи този доста дълъг разговор: и ти я обичаш, и тя те обича, но се ревнувате и двамата. Тя иска като майка си да владее. А той не е като бабалък си — той ми каза, че бабалък му всеки ден е правел на жена си малки букетчета, които тя хвърляла, и викал като вдетинен „мама“, почти идиотски.

Казах му, че тя не може да мисли с понятия, а само с представи и затова той трябва нагледно да й покаже, че е зает, когато го викат постоянно пред нея и пр., после тя се безпокои, защото мисли, че като не е при нея, той е с други жени, и той трябва да направи всичко да има възможност да види тя, че това не е така. Царят всичко това призна и обеща да го направи, колкото може, за да поуспокои, като му обещах, че тя ще измени характера си и пр. След това ние се върнахме при другите и като поприказвахме, царят пожела да тръгна напред да отварям път — ми пришепна той, когато Багрянов искаше да ме вземе в своя автомобил. Сбогувахме се с царя и Кирил, а също със Севов и Багрянов и след туй си тръгнах. За получас бях вече в Чамкория. След малко пристигна и Багрянов и ме взема да отидем да прегледаме пътя за Черната скала, а после видяхме и горското училище, след което се прибрах. След два дена дойде Герджиков, генерал областен, и ме откара в неделя вечер в София. През туй време царят бе се срещал с антиподите, за един ден бе видял Мушанов, Гунев и Лъжи Петков… Метод на царете да се ориентира механически… Други неща може би пропуснах, защото го пиша чак сега — 21.V., почти след 10 дена…