Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Защото това не е община, а бардак — казвам му. — Нека пак държи такива кметове.

— Не съм казал още на царя, сега го проучвам.

— Непременно го кажи. Ако така постъпват с княгинята, какво остава до по-простите хора. Утре остава и царицата…

Кирил ми каза между другото, че Фердинанд е мирясал — има писмо-телеграма. Другите подробности не са толкова важни.

С учителя от 7–8 часа сутринта

Да следва неутралитета. Те си уреждат своите работи и сега всичките народи си показват зъбите. Сега ще се даде урокът на всички държави. Мъстовъздаяние иде на всички държави. Адама изпъдиха вън от рая. Атлантите отидоха под водата, египтяните не останаха. Евреите не възприеха християнството и ги гонят и ако християните не приемат; възприемат братството, и те ще пропаднат. Християнските народи ще преминат през пресяване. Това са години на голямо изпитание. Войната няма да закъснее 2–3 години, ще дойде пресяване на германците. Сега гледат своите лични интереси. Те не знаят, че класическата музика се създаде във времето на Наполеон като противодействие на ония размирици. В човека има нещо упорито и своенравно, а хората искат да се облагороди това. Адам не беше господар на яденето, атлантите — на чувствата си, египтяните — на своята воля, евреите — на своята невяра към Бога, като разпусната жена, идопоклонство на този и онзи; християнството трябваше да се освободи от користолюбието на евреите. Сега свещениците, като им не вървят работите, както те искат, няма да намерят погрешните си в неспазване на божиите закони, а ще намерят, че вината е тук, в Изгрева… Царят трябва да се самоопредели вътре в себе си, след 2–3 години ще бъде безпредметно , сега трябва да го направи. Генерали са се събрали на консулт — накъде и какво да правят…

Да не си турят мисълта, че ще придобият нещо. С чужди съвети изгубиха и туй, което имаха, щото и без да искат, пак в края на краищата ще се получи, но ще бъде безпредметно. По-добре е сега Румъния да граничи с Германия, отколкото ние. Сега румънците имат да опъват каиша, не ние. Българите не са добре осведомени. Сега Чехия и Моравия заместват България в страданията, защото България се намира в своя Златен век, но в бъдеще ще се отплаща на тия държави ?

Този 20-и век е за реставрирането, възстановяването на божественото право в света. Ще бъдат пресети държавите и всички държави Бог ще ги смири и ще навлезем в новата епоха. За добрите хора тоя век е най-добрият, а за лошите — най-лошият! — по-лош не е имало!

Защо се е скрил къртът под земята? При най-лошите условия са го гонили отвсякъде и сега те са минали, но той пак се крие там. И хората сега, народите, почнаха под земята да се крият. Ужасно е положението.

Ще му прочетеш от учителя Благи 61–63 страница. Трябва да види ще остане ли нещо за нас или няма да остане от многото обещания. Ще минем в божественото, то е красиво навсякъде. Тия хора нямат мярка за правота — държат на правота от страх. Страхът им помага за егоизма.

От 9 и 30 до 12 и 40 на 14.VI.1939 г. в Стоянови

Обект на разговора бяха: рапортите на пълномощните министри от Рим: Поменов 107за разговора му с граф Чано 108и неговото настояване България да се определи към Оста и да отиде царят пак към Рим по причина на сватбата; поменал, че нашата войска е малко въоръжена, но ще й бъде дадено оръжие от Германия и че сега я делят само 200 км от Охрид до България и щели да минат през „свои“ земи и пр.

Рапортът на Т. Христова 109от Ангора, в който рапортуваше за срещата си с Гафенко 110румънски, който го подсетил и на когото той казал, че балканско споразумение без Добруджа е немислимо, на което Гафенко отговорил с отказ.

Рапортът на Драганов Пръвчо от Берлин, в който се описва разговорът му със сръбския пълномощен министър в Берлин по повод на посещението на Павел там, между другото пишеше за трите разочарования на Хитлер според един негов приближен: в Англия, в религията и в Полша. По тоя повод царят ми каза:

— Това е вярно. Като говорих с него, видях това, което виждах някога в някои земеделци, които ме търпяха и уж обичаха, а не можеха да ми простят, че съм по-учен от тях, и скърцаха със зъби. Та и Хитлер, когато му говорех, че Англия отначало е можела да губи война, но в края винаги ги е печелила. Това ни учи историята. Той се съгласяваше с това, а после избухнеше и казваше, че той няма намерение никога да воюва с нея, и тупаше с юмрук: „Моята авиация ще разгроми Лондона в един час и пр.“ Същото и за религията — тоя човек иска да воюва срещу духовното с механически средства — то е все едно да иска да реже въздух с нож, но той, изглежда, това не може да схване, като че ли има нещо, което му пречи за това. А колкото се отнася до Полша, вярно е, че той наложи на Германия пакта с нея в 1934 година и че прусите не мразят поляците, защото ги считат недостойни, но ги презират.