Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

(В Ситняково говорихме и дали Кьосето да ходи в Берлин и му казах да чакат новия германски представител и да се ориентират, че тогава.)

Като влязохме в кабинетчето му и спалня едновременно, също като моята барака и почти толкова голяма стая, той седна на писалището си, Багрянов срещу него, а аз от страна към царя и се приготвих да слушам.

2. — По негово желание — каза царят, като посочи мене — и с твое съгласие стана тая среща, за да може да се разяснят някои работи, които станаха.

— Да — каза Багрянов — ние бяхме приятели, но много неща се случиха и като придодоха някои води, донесоха и затлачиха много работи. — Тогава царят започна много обективно, сдържано и с достойнство да му говори с един спокоен тон, в който обаче можеше да се долови не само огорчение, но дори обезнадеждаване. Точно не мога да го възпроизведа, но отделни пасажи, доколкото ги запомних:

— Ти искаше да станеш министър. Аз на това се възпротивих, като ти казах, че трябва да дойдеш отдолу. Слава Богу, с помощта ми или без нея, както и да е, ти стана депутат, после и министър. Имаше обаче много работи, които аз не бях съгласен, и аз си казах мнението по тях. Дали то стигна до тебе или не, не зная, но ти нищо не измени от това, което правеше.

— Нищо не е стигнало до мене — каза Багрянов. — Тогава аз се намесих.

— А не ти ли казах, че царят не харесва антуража ти от депутати, а ти ми каза, че не си крив, ти не си ги избирал такива — да му мисли, който ги е избирал, ти такива ги намираш, с такива работиш.

— А, да, Ваше Величество, каза ми това, но аз какво да правя… те сами идат, после такива са те, но какво да ги правя. Аз нямам никаква група…, изобщо… — лъжеше очевидно Багрянов. 22.

— Ти знаеш по-добре това. Защо не се събраха по-отбрани хора около, а само най-компрометираните? Мислиш ли това, как се отразява?

Багрянов пак почна да мънка и после с един апломб заяви, че те искат да се качат на неговия гръб, както искали и политиците, но не успели и затова сега го ругаели; че той няма да позволи никому това, и пр. Аз му забелязах, че Найденов вече успя да стане председател на ветеринарите. Че по неговия гръб се качват, като се ползуват от авторитета на царя, и че ако това, което той прави, не беше Багрянов, а някой друг, царят пет пари нямаше да дава, но понеже сега сенките на тия хора прехвърлят главата на Багрянова и падат върху царя, той трябва да мисли повече. Не може с такава тайфа да се насажда нищо ново.

— Да, той добре ти каза — рече царят — мене ми беше неловко да ти го говоря, но той ти го каза, ако беше други, не бих се намесвал, но сега така не може. Ние сме вече на позиция и трябва да приемем отговорностите.

— Ама моето мнение е било винаги и затова съм се борил да отговаряме ние, а Вие да не носите никаква отговорност, а да Ви пазим.

— Това беше опозиция, на която седях по-рано, но не и сега. Демагогия, та ти си ме учил, но сега вече не й е времето. Ние няма да живеем, колкото сме живели. Едно време умовете ни бяха в мъдите. Сега трябва да ги употребим за работа. Аз съм решил да не правя инжекции като едно време в краката, та да се сеща главата. Сега и аз, и ти сме вече на първа линия и ще си понесем отговорностите. Аз съм решил животът, който ми е останал, да го жертвувам за доброто на тоя народ и ще искам и ти да си на тая позиция.

— Добре бе, Ваше Величество. Съгласен съм напълно.

— Съгласен си, но трябва да работиш за това. — Тука царят му напомни, че той е работил на своя глава, без да се допита до него за речите си. Аз се обадих, че на мене те бяха четени.

— И слава Богу, че поне на Вас ги е чел. Когато се говори за някаква завеса в Народното събрание, аз чаках, че някой ще се обади, а то Недялко и Рашко 102си гугукаха, а забравиха кого щяха да убиват, та Неделковица дохожда да ми обади, та едва го отървах.

— И много интриги правят, Ваше Величество.

— Ами ти не си вчерашен. Помниш ли когато Муравиев 103и Омарчевски бяха ми пратили опозицията в двореца, че уж съм я викал, а аз ги оставих да чакат и отидох в Краварника при Стамболийски и те като дойдоха да интригуват и ме намериха там, глътнаха си езиците.

— И ти така прави с Кьосето. Твоят и неговият антураж нека си враждуват, но ти го предупреждавай. Нали аз казах на Луков в присъствието на Кьосето, че техните братя им вредят, и тогава Луков скочи, как да сравнявам аз брат му Аспарух с Петър Кьосето, когато техният род е дал трима генерали и пр.

После в разговора му каза:

— Помниш ли, когато Калфов искаше да те коли и аз трябваше лично да дохождам в Делиормана да покажа, че това не може да става, когато ти (Багрянов) искаше да ставаш румънин.