Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

9 часът сутринта

Като говорих, че ме вика на среща Кирил, той ми каза:

Врагове един с други не примирявай. Ще им кажеш, че за да им се помогне, и те трябва да направят нещо. Един милионер се разболял, повикали Муди.

— Помоли се за мен!

— Няма какво да подложа под краката си, за да коленича пред Бога.

— Обещай нещо, за да има — му казал Муди. — Ти трябва да знаеш, че в тях са духовете, те уж са разделени, но целта им е една и съща. Ще те оберат и ще си делят печалбата…

След това ми разправи приказката за крадеца на едни пари, когато учител един ги изпитал, като казал, че ще тури един петел в тъмно и щом го поглади крадецът, той ще изкукурига. Но той не изкукуригал, но после, като си вдигнали всички ръцете, само на крадеца били чисти, другите били черни, защото петелът бил нацапан със сажди…

Изискват се много условия, за да се помогне.

Кирил и Евдокия вървят по бащина си линия, а Надежда 104и царят по майчина. Човек обикновено е недоволен от себе си, та и те от баща си…

Каза ми да видя да се разрешат събранията във Варна на братята. Казах, че ще ги запитам какво са сторили и след туй и аз ще сторя нужното.

От 11 до 12 и 20 ч.

С писмо от Надя Кирил, князът, искаше среща. Повод беше животът на Багаров 105, който се залибил с жената на брата си и вършел глупости, вследствие, на което синовете му, или по-право децата му, искали да избягат от къщи и да си отдръпнат своите гаранции в търговията, което щяло да се отзове лошо за търговската му къща в Париж. Той самият ги посъветвал да чакат, докато се насити и клекне, понеже е стар — не повече от година. Казах му, че причините за подобна близост могат да бъдат от различно естество и начините на действие са различни, но в момента не мога да се произнеса; че ми са потребни дата на раждане и портрет и на двамата, за да кажа нещо по-положително. После минахме на някои въпроси. Той ме запита как ми се е сторила речта на царя.

— Не я чух, но я четох. Хубава е. И самият този факт да се прославя науката сега, когато другите прославят топовете и избиванията, е сам по себе си много добър… — Запита ме тогава трябва ли да се допуснат манифестации.

— Разбира се, само че канализирани.

— Ама Кьосето е против.

— Не е много умен, че върху какво ще базира утре своите дипломатически претенции, ако няма народни движения?

— Но един французин казал: знаете ги тези работи (манифестациите), те ставаха у нас при Блум… 106

— Та какво от това? Недейте забравя, че има нещо по-опасно от това — то е да кажат, че царят не се интересува от това, което иска народът, и спира неговите въжделения. Изобщо сега, когато на историческата сцена се подвизават Мусолини и Хитлер, троновете не са устойчиви и само една голяма справедливост може да ги крепи. Без провокации, но и без овчедушие и излишна сервилност. Трябва да се следва разумна политика, в която негодниците да се отстраняват. Няма защо да се държи едно парче умирисано месо, което може да вмирише цялата стая. Защо се държи още кметът Иванов? Той тъй безобразно хазяйничи в града вече 5 години. Каква нужда има царят от подобни хора? Бях му казал да тури генерал Каблешков. Той искаше да тури пак техник, но техниците са тесногръди. София не е само пътища. И използуват специалността си само за далавери… При това и Вие трябва да работите и помагате на своя брат. Вие не сте малък вече. При това, както виждате, има различни условия на живот; поменах му за царицата и неговата стая в двореца, взета от нея за зъболекарски принадлежности… Той се зачерви и смънка нещо, но личеше си, че му е неприятно… Бях Ви дал книга една; не зная дали я четете? Пак смънка, от което разбрах, че не я е чел. Тя беше по тайната философия на Индия. В тоя дух му говорих, но той, като се държеше видимо внимателно, виждах как думите ми се плъзгаха като по намазана със зехтин кожа вода…

След обяд дойде Севов да говорим върху някои работи. Главно Пращилов му говорил, че Севов се бил обявявал пред царя срещу Недев, понеже отстъпял на депутатите.

— Аз казах това на Недев, защото искам да не прави грешки — казах аз.

— А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави. И царят му казал: „Така ме преряза, като чух това! (за Недев).“ Ясно е, че е напомпан.

Казах да каже на царя, че това ще бъде най-голямата глупост. Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата трябва да има условия и причини, които сега не са налице! И какво му е крив Недев? После в интереса на кого е това разпущане? Всичко трябва предварително да се подготви. Без една държавна програма няма смисъл смяната. Тая промяна трябва да се осмисли и политически. Севов ми каза, че и царят е бил на това мнение и не се е съгласил. Между другото, каза ми, че на мястото на княгиня Евдокия, което е купено от инженер Стоянов и след това препродадено не по всичките закони и правила, сега издават от общината нова скица, съвсем друга и не съдят Кеповича Стоянов, а направо нея и й предлагат решителна клетва.