Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Приказвал съм и други път с княгинята, но сега имахме повече време. Седяхме на една пейка в градината. Когато миналата година се срещнахме, тя приличаше в движения и израз на Каравелова. Сега беше 20 години по-млада. Казах й това и тя призна, че тука се е възродила наново в новата си къща. Приказвахме за царя. Тя го разбира много добре, но не знае как да му помогне. Призна, че сега е много по-добре и по-свободна, че се е опитвала да се противопостави на идването на баща си в България. „Но това е един бреш, който аз не мога да затворя, макар че се хвърлях няколко пъти на атака, и самият той ми заяви (Фердинанд), че най-после това не е моя работа, а на брат ми, и аз си млъкнах. Но ужасно тежък човек. Той от Вас го е страх, не зная защо, но страх го е много.“ — „Защото не е слушал и е изгубил всичко, а сега ще изгуби и останалото, ако не слуша. Да, вижте какво пише в това английско списание. То е малко еврейско, но все пак то го изкарва като немски агент, който им струва доста много и от когото те чакат да се прояви вече и оправдае похарченото…“ — „​Ей, много живее този човек“ — каза княгинята, и аз потръпнах, защото тя говореше като чужд човек. Това съм забелязал в царя също, а също и в писмата на Фердинанд, някои от които по-рано преди 5–6 години бяха безобразни и пълни с ненавист…

Заприказвахме за магиите, с които той се занимава, а после минахме на растенията и аз й обещах да й дам някои книги да чете за магията. От тия думи разбрах колко ги е мъчил баща им. Тя намира, че народът е великолепен, търпелив, каквито не са другите, и че това е едно богатство и един късмет за царя. Говорихме и за кмета и й казах някои работи за него, какво е говорил за нея и Кирил и пр. И тя знае някои работи, как той се опитвал да се оправдава с нея за тия спекули, които е правил, и пр. Приказвахме и върху характера на царя. Тя го схваща много добре и намира, че много мнения слуша и се колебае. Самата тя има характер на Клементина 96. Показах й един проект, пратен от Невенка, за училища за способни бедни деца. Тя схвана веднага същността и каза: „Защо не, правихме институти за глухи, за сакати и недъгави, а това, с което ще се гордее България, защо да не направим?“ Видях как веднага схвана същността. Умна и настойчива е. Казах й, че е мъж в женско тяло. „Слава Богу“ — казва тя. Приказвахме още някои работи. Като казах на учителя, че съм дал този проект, той сбърчи вежди и остана много недоволен и аз тутакси му казах, че съм готов да си поправя погрешката, но изглежда, че му стана неприятно, че съм го забелязал, и се опита да ми каже, че няма нищо, но след няколко минути само аз усетих такава вътрешна буря и недомогване, когато по-рано ми беше пълно и весело, че едва се довлякох като отровен вкъщи. Сещах, че е погрешка, гдето предварително не му казах, а смесих човешкото с божественото, което и друг път се е случвало, и то все изкушения от тая страна за лични сметки… Но в момента аз си мислех за някои бедни деца, на които може да се помогне, а забравих, че това може да е работа на Невенка, но не и моя, че моята е за делото за божественото. И други път съм правил същата погрешка. Бог да ми е на помощ! Евдокия ми показа домакинството си, градината, в която беше садила лук червен, и чесън, но турила цели глави, понеже не знаела дали и те…

Ваше Величество,

От ред наблюдения върху съдбата на България от някое време се забелязват смущения, които идат от страна на Вашия баща. Желанието му да приобщи усилията си тук намират разни прояви.

Несъмнено за Вас, като Ваш баща, да е напълно естествено неговото присъствие в държавата. Но това ще бъде една голяма погрешка, срещу която бързаме да Ви предупредим.

Светът, а също и ние българите, се намираме пред една епоха, в която е възможно да се поправят погрешните на войната чрез мирни средства.

Мир не от страх, а мир като много по-мощно средство за творчество и градеж. Това е една възможност — още малка засега, но която за в бъдеще ще увеличава шансовете си. Колкото и малка — тя трябва да бъде разумно използувана. Не стане ли сега това, България ще изгуби благоприятните си условия за един срок за около 60 години. Това Ви се казва ясно и категорично, за да няма после одумвания с незнание. Вие сте свободни да постъпите както искате, но последствията могат да бъдат много неприятни. И Вашият баща имаше навремето си своите много добри съображения, но не се изпълниха.

Вярвам, че Вие ще постъпите по-разумно.

Вашият баща, гдето си е сега — той си е на мястото. Там той е полезен. Сегашните събития не благоприятствуват никак за неговото идване. България ще изгуби в такъв случай всичките си преимущества, които неутралитетът й дава и обещава за в бъдеще.