Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Право е, Лулчев, още повече аз съм не само в кухнята, ами и в кенефа.

— Е, аз не исках да го кажа.

— Да, зная си го аз това, ама като дойде за мене си нещо, аз все не мога да намеря време.

— Е, тогава ще ми подарите един час от своето време, пък аз ще го употребя пак за Вас, тъй че нищо няма да изгубите. Най-после аз не съм искал досега никакъв подарък от Вас. — Той почна да се смее.

— Това може, защото то ще си бъде време и подарък фактически за мене си. Това ще стане.

На това прекъснахме разговора и след пожелания взаимни се разделихме.

На 6. IV. дойде Недев вкъщи вечерта и между другото ми каза, че Кьосето снощи бил доста замислен, но след като дошъл Груев и му говорил нещо, върнал се по-весел в Министерския съвет и казал „една закръпка ще направим“ и дал на Недев заявлението на евреите, той го препратил в полицията.

Ориентирах Недев и му казах да подпира Кьосето да не хленчи, а да се държи като войник и буден, защото времената сега не са за спане. Да внимава за брат си, а също и на тия минирания, които идат от Стойчо, който действа много умело в поставяне на интриги и клинове, а за другото ще има кой да се справя. Той ми се похвали, че изборите станали хубави, без шум и оплаквания, а също ми каза за едно приключение, което са имали в дефилето към Самоков на връщане: автомобилът се блъснал леко в една канара, а докато търсели причината за това, се позабавили, а отгоре се свлекли грамадна канара и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели… Видяхме Бога! Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите. Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!… Самозабрава… Търкаланов заплашвал в едно кафене, че царят щял да си прибере куфарчето скоро, изобщо непочтени хора, избрани от Ганчевщината и приобщени… към далаверите и касата на Народното събрание.

При Евдокия от 9 и 1/2 до 11 ч.

Заварих Евдокия да се разхожда на двора. Преди това бях при учителя, който ми говори върху събитията. Малко записах.

В света сега се развиват събития не само политически. Тези събития са резултат на нещо друго вътре в хората. Умни трябва да бъдат. Ще го изслушате. Не му давайте съвети, за да не го насърчавате излишно или обезсърчите излишно. Всички събития сега са много важни и хората трябва да са на мястото си. Пролет е сега, време за сеитба и ако се сее навреме, ще има и какво да се прибере в хамбара. Ако се не сее при изгодните условия, не е хубаво. Заекът преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го сграбва… Та той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда…

Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошъл. Повикахме го и той дойде, целува ръка на княгинята и започнахме разговор. Царят не беше дошъл. Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца:

— Ей, хора, и аз съм тук!

— Като италианец се е промъкнал — казвам на Евдокия и почнахме да се смеем. Като влязохме вътре, казах му същото и той се засмя и каза:

— Е, ами нали сме сватове! (алюзия за влиянието на Италия в Албания). — Но ми направи впечатление, че това не особено го безпокои, значи, че е добре информиран по въпроса. Видях колко е деликатен. Понеже аз си имам навик да сядам непоканен, щом седне той, а понякога и по-рано…, а сега Севов стоеше, той го покани на немски да си заеме мястото и той благодари и седна. Види се да се не сетя, че съм направил дебелащина в присъствието на други… Даде ми да чета похвалите на Мошанов пред сръбската преса, гдето, без да ще, уж е казал повече, отколкото е позволено. След туй ми каза, че имал писмо от Недялко Атанасов, и ми го подаде. Казах му, че той вчера е бил при мене и ми е казал за това и че съм му казал, че вместо да пише, по-добре е с дела да покажат, защото царят е много добре ориентиран, по-добре, отколкото всички предполагат, ами няма хора за работа.

Мина на въпроса, за който ни викал. Имал разговор с Кьосето. Бил много омъчнен, загрижен и пр. работи, поради това, което става в парламента, и искал да го разпусна. Царят му казал, че засега няма още причини. Но ако те продължават да се държат така, по-после това може да стане. Кьосето скръцнал. После искал да тури вместо Сп. Ганев Антон Ганев. Не отваряйте тоя чувал, казвам, само оттам досега (трудовите войски) нямахте министериабли — не си отваряйте нова рудница, че и старите са доста!