Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Когато излизах от разговора с царя, Евдокия ме придружи до портата и ме запита какво беше това викане. Казах й, че му сервират разни вагабонти, които защитава, когато той трябва да е цар и да не взима страна, а да държи всеки да си получи заслуженото. Той има този навик, каза тя. Хубаво е, че разбрахте. Вчера Донка ми каза, че Надя й казала, че царят й се оплакал, че съм му се карал, че вкъщи било лудница и на това отгоре и аз съм му се карал…

Вчера Белев 84ми каза, че в македонските кръгове се говорело, че Пеев бил убит, защото бил в конфликт с царя… 85

Среща на 1.IV.1939 г. при Евдокия

от 9 и 30 до 11 и 1/4

Преди да дойде царят, аз се срещнах с учителя, който ми каза някои неща:

Вътрешна политика се води. Едно тяло, за да се повдигне във въздуха, трябва или обемът да се увеличи (чрез разширение) или движението да се увеличи; Колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада надолу , а там се намаляват благоприятните условия. Ако не бяха правили тия скандали на „Бялото братство“, щяха да имат сега Добруджа. Той не е изправил нещо, та седи на два стола. Ние няма какво да искаме от него — и без него можем да изправим нещата, работите, но все лошо, хора са. Повикали котката на гости — изплашили се мишките! Повикали лисицата на гости — уплашили се кокошките! Повикали са вълците — уплашили се овцете!

Изслушай го. Духовете имат лоши мисли. Ще се въздържаш. Ще гледаш за Бога ли правиш нещо? Ако не можеш да го търпиш, то защо? Ако се работи за славата Божия, за придобиване царството Божие и за изпълнение на волята Божия — добре. Който е работил против, това той си е винаги счупвал главата и изгубвал живота. Волята Божия е неизменна. Подкрепяли сме го, за да поправи нещо. С какво е показал, че служи на Бялото братство, а той нищо не е направил. Той ходи да се моли на Англия, Германия, а не на Бога? Ще трябва да си поговорите веднъж повечко. Различията произлизат от перспективите. Ще си смените нещата, видовете са разни, а реалностите — едно; и двата различни вида ще дадат едно. Гърбът и лицето на човека са различни, но човек е един. В невидимия свят гледат отвсякъде. Троеличието на Бога е една неразбрана работа — то значи, че Бог си има във всеки свят лице. Неразбрана идея е тя. В едноизмерното пространство между две точки може да се прокара една линия права. Между четири точки на едно двуизмерно пространство може да се прекара една плоскост. Които нямат двуизмерно пространство, нямат разширение, а които нямат триизмерно — нямат движение.

Трите перпендикуляра: на постъпката, на чувството, на мисълта.

След този разговор тръгнах с Андро за Евдокия. Преди да дойде царят, около десетина минути си поприказвахме с нея върху това, което става. Запитах я какви й са впечатленията от Германия. Боят се от войната много. Омръзнало е на всички това напрежение. В по-големите градове се понася още, защото се инжектират, но в по-малките народът е настръхнал…

1.IV.1939 г. Политика на царя

Казах й за Ганев и за Багрянов. Тя ми каза: „Той се нахвърля много върху Багрянов, но не е прав. Пък и Багрянов е страхлив и неустойчив. — Казва — Съгласен съм с това, но Багрянов не е престъпник поне.“ Казах й, че приятелите на царя, като Сирко и др., правят гешефти с неговото име, и тя се съгласи с това. В тоя дух приказвахме, като дойде царят, ръкува се с мен и после с Евдокия, която го целуна и после веднага си излезе.

Започнахме с това, че той ми даде отчета, който е правен нему за събитията, да го прочета, а в туй време да не седи празен, аз му дадох да чете факти срещу кмета Иванов, като му казах: „Ето още една миризлива работа. Недей остава да се развони повече и да не кажеш после, че не Ви е била известна.“ Докладът беше направен пристрастно в полза на Ганев, което аз оспорих. Той каза, че сведенията за Иванов ще ги даде на Кьосето. Тогава заговорихме за други работи. Той ми каза, че е мислил да смени Ганев. Генчев му препоръчал да бърза и да го смени с Кожухаров. Аз се засмях „От трън, та на глог — тоя е още по-голям мошеник!“ Царят се засмя. Не бързайте, казвам му. Имате доста време. Нека се обмисли по-спокойно и да се тури по-подходящ човек. Времената сега сами се меняват доста бързо, за да не бързаме и ние. Политиката трябва да бъде обмислена и да знаете къде сте.

„Аз, Лулчев, в главни черти съм насочен. Може би в детайлите да съм колеблив, но главната линия я следвам внимателно и с постоянство. Аз народа си няма да предам. Нито Гьобелс 86ме купи със своите аероплани, нито англичаните ме убедиха със своите хвалби. Аз си останах на неутрална позиция, която защитавам и досега. На един германец, приятел на Гьоринг, аз казах: Не може да искате невъзможното от нас. Ние се бихме заедно с вас. Вас омаломощиха — нас разгромиха. Вие това не може да забравите. Ние не искаме много — стига ни това, което вие ни отнехте в Берлинския договор. Поправете си погрешката. Ние не искаме да стигаме до Русия. Големите братя като съседи са опасни, така стана и вашият аншлус 87… Нас ни е достатъчно, ако се даде къде да турим излишъка от населението, което тормози вече вътрешния живот. Вие обещахте, а не направихте нищо. Ние ще чакаме, но вие знаете, че глас народен, глас Божи, ако потегли народът, аз не мога да се съпротивявам. Аз не мога да действувам, освен като българин. По-рано и на англичанина Де Корси казах, че ще бъда само българин, и това доста им се хареса. Те имат едно недоверие, което не ги е оставило още, че ние искаме Цариград, и затова не ни пущат на морето на юг. На германеца казах, че те имат всичкия интерес ние да сме силни, защото, като не можем да се бием заедно с тях, няма да се бием и срещу тях, но поне можем да им бъдем полезни със задържане на всички други, които са около нас, защото тъй или инак те ще държат сметка за нас, ако сме силни. По моята преценка това, което стана в парламента, е началото на това притискане, което аз очаквах. Какво ти казах, Ганчев получи 60 000 марки и част от тях трябва да е дошла в София. Робев и други трябва да са получили насърчение. Затова и той се е похвалил, че Кьосето ще си иде. Това е опитът, който се прави. Багрянов е проводникът. Те мислят, че Кьосето ще крепи и като го махнат, аз ще отстъпя. От друга страна, и Интелижанс сървис работи чрез Григорча (Василев) 88да всее раздори и разслабване, като по-късно може да прибегне и към левите елементи. И ако може да вземе надмощие — добре, ако не — да останем слаби и разкъсани, та ако стане нужда, Англия да ни поднесе на парчета мезе на тия, които ще обедини срещу Германия. Тъй че, както виждаш, аз си давам, отчет. Моята мисъл следва своя път, аз не напущам взетата посока. Задачата е сериозна и аз си давам отчет, отдалеч сещам нещата. Не ги виждам, но ги сещам. И както виждаш, мъча се да взема мерки.“ Царят говори всичко това, което аз в резюме предавам, много красноречиво. В това отношение той има дар да се обосновава и да подбира фразите. Аз не мога много да запомням и записвам само най-главното. Съжалявам, че не мога да предам хубавите му думи и основания. Той говори много повече подробности, които не мога си спомни. Започнахме разговор за Багрянов и му казах, че в много работи е прав, но няма защо да го правим враг, опасен е. Той се съгласи с това. А също, че може да е грешник, но не и престъпник. „И това приемам“ — каза царят. Казах му, че как се съгласихме да последва едно обяснение. И на това се съгласи да стане, както той се изрази, под мое покровителство. Говори ми и за него, и за себе си. Той е скъперник и амбициозен. Непризнателен, аз нямам нищо, защото всяка година си ликвидирам докрай, каквото ми остане, го раздавам. После, когато пътувам, аз нищо не взимам от държавата. Аз си плащам за мене и хората си. Баща ми не правеше така. Той винаги вземаше от държавата. И сега получава повече от мене и пак каквото може, взима от друго място. Изобщо говори ми интимно за себе си покрай Багряна. Направи му анализа, че в него женското е, което го прави непостоянен и амбициозен, и фалшив. Тоя път царят беше явно друг. Беше се отлепил вече от Генчев и ми каза: „За три дена Генчев остаря. Той прилича на човек, който е разбрал, че любовницата му изневерява с друг.“ — „Далаверите, които може да се разкрият, го карат така да старее.“ — „По-рано аз му вярвах сто на сто, но сега само 25%“ — каза царят.