Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Последните дни сме съсредоточени към Англия, понеже тя трябва да вземе решение, и то много важно, та тук не зная точно. Даже мислех да поискам нещо и Вашето съдействие, но изглежда, че ще мине и по радиото… „Той и Генчев ми викаше да пиша на Грийс, но аз му казах да ги не закачаме сега, когато хората си имат толкова свои главоболия, че може да ги ядосаме. Той глух, ама доловил нещо“ — каза царят. „Да — казвам — сега там е съсредоточено, защото може да тикне Русия по един крив път.“ Царят ми говори още за вътрешното положение, после за баща си, който настоява да дойде, после оттам се сети за Багрянов, който му казал, че тогава противната група ще си има коронован интригант. „Право е казал, не само интригант, но и център на заговор и тогава положението ще стане неудържимо. Вие трябва да пишете на баща си и да искате от него привидна помощ. Тук каквото трябва, Вие ще си го правите, а той да помага оттам. Времената са съдбоносни. В тоя смисъл той може да се впрегне да си седи поне там, ако не свърши някоя работа.“ — „Тогава помислете по това — каза ми царят — да видим какво можем да направим.“ След това той продължи да ми говори за положението в някои подробности. Казах му, че не е толкова опасно положението, че хубаво стана, че ги понапекоха, защото инак няма да се съгласят да отстъпят нищо, а сега пък има възможност, но трябва да се има търпение да не пометнем, вместо да родим. Трябва да се изчакат събитията, това е всичкото. Сега аз съм спокоен и деен, но това е винаги когато опасността е близо, аз знам себе си. Да видим и Кьосето, какво ще ни донесе утре… Трябва да се пазим от увлечение. Добруджа ще си я вземем, трябва моментът да се изчака, за да не остане горчив спомен. Нещата ще си дойдат и сами по себе си. Сега всичко върви с бърз темп, то няма нужда да го ускоряваме — достатъчно е, ако сме будни, да се възползуваме от сгодните условия. Той ми говори още подробности, които изпускам. Те засягаха баща му, който много се почувствувал оскърбен, че него, царят, го приели след делегацията на нашия цар… После това той мина на вътрешното, най-вътрешното положение — „Домът ми“. Няма мир, щом дойде тази жена, всичко обръща с главата надолу и той ми разправи колко хубаво е вървяло без нея, как децата са учили, как са се държали добре, а сега тя се мъчи да настрои сестрата срещу братчето и каквото направила със сестра му и брат му да ги раздели. Та лошо ли е на сестра ти сега, казвам му. Всяко зло за добро. Тя не може да влияе в такава степен, както тя мисли. Аз съм много загрижен. Изпратих я в Кричим, но да ти кажа много мисля какво да й направя. Мисля даже до раздяла да се стигне, макар че сега не е време за тия работи. Едното дете е привързано към мен, другото е на държавата, а за нея няма нищо и тя се чете нещастна. Дано сега забременее пак, та да миряса. Мислех да кажа на Боната да й говори за това лошо влияние (той ми разправи няколко случки). Казах му, че трябва малко да почака. Трябва да я остави да направи няколко неща, които не са хубави, и тогава той сам да й ги посочи и да й каже: „Ако това целиш, това не е благородно и то не отговаря на майката; ако искаш друго, а това постигаш — явно е, че това не са пътищата, които те водят към целта — смени ги!“ Царят се съгласи, че така ще е добре, и остави да опита и този метод, защото, казвам му: „Сега само ще се препирате за мнения и като има факти, те сами по себе си говорят и мъчно се оспорват.“ После се разделихме.

8 ч. сутринта

Брат ти е приготвил едно писмо до министъра. По-добре е да се изнесе принципното, да не личи засегнатата личност. По-мека форма. Искаме да изнесем факти. Истината трябва да носи свободата. Това, което се казва за Бялото братство. Светът не се състои само от България. Светът не е кюп да се боядисват хората, а светът е (целта му) в разумното съществуване да служим на Бога, на семейството, на народа, на себе си… Той като казва, че не е дъновист, и той става като тях. Те си турят имена.

Едновременно да изнесе истината и да не личи, че е засегнат, а като човек, още повече че сам не е чул, а е минало, му го е предал може и невярно от втора ръка.

Да се каже в света всички българи ли трябва да са? Всички френци ли трябва да са и пр. Всички българи не могат да бъдат, нито всички френци или англичани, но човеци могат да бъдат. Народите, френци, германци и пр., са органи на човечеството. Човеци можем да бъдем, ако сме българи, а не сме човеци, но сме непълно развити. Всеки народ обработва отделни черти на човечеството и един ден тия народи ще допринесат всичко в човечеството. Сега са човеци, а един ден ангели ще станат и своето частно име няма да носят.