Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Може да се изпрати и „Льо метър парл“ и „Ла ви пур ла тур“ за Чембърлейн. Румъните и сърбите не трябва да се поддават на изкушение като по-рано, искаха да завладеят Македония и то не е справедливо. Не може заекът да иска всички зайци да станат и мечката да иска всички мечки да станат…

Ценността на нещата седи във формата, направата, съдържанието и ценността, която съдържа — носи ли материална ценност със себе си, тя дава ценност на нещата.

Русите са твърди, значи имат светлина. Европейските народи трябва да се обединят, ако искат да бъдат силни. Полша и Унгария вървят по съвета на Италия. Чехословакия имаше пакт с Франция и Русия, но я изложиха, та стана жертва. Англия създаде противокомунистически блок — Германия, Италия и Япония, но ще има лош резултат. Ако бяха изпълнили 14-те точки на Уилсъна, работата нямаше да стигне дотам. Чехите са много материалисти. Германците дадоха един урок. Всички ги е страх. Германците взеха фабриките и парите от евреите и „Шкода“. Да се не туря Русия на лош път. По-рано страда Русия. Сега е техен ред. Англичаните са разумни и трябва да донесат божието благословение. Някога пророците говориха и ние сега ще кажем:​ на Господа уповаваме и волята му ще вършим. Раздробение не трябва да става… Тия хора не разбират божиите закони, че и най-малкото добро, и най-малките престъпления си имат последствията. Злото си употребява методи, както и доброто? Доброто употребява най-лесни методи. В началото то с 1 кибритена клечка може да запали света. Черната ложа са хитри. Дават ни лъжливи съвети. Англия не трябва да се поддава на изкушения. Войната непременно ще избухне, но какво ще постигнат? Ние ще им кажем закона, пък тия, ако искат, да изпълняват. Войните се водят от духовния свят — физическият е само отражение — тъмнината и светлината се борят и резултатът се изразява долу.

Багрянов ми говори за своите си работи, а също за този, който той би искал да остави за заместник вместо себе си в задругите, които го бяха избрали на мястото на Банков, и тогава, понеже царят не искаше той да бъде, аз го извиках още тогава и той след кратък разговор се съгласи да остави настрана засега задругите поне видимому, за да не буди повече, отколкото трябва опасения.

Той ми говори за Даскалов полковника, но остана да говорим повече, а и сега нямаше условия, защото и Севов беше тук. Срещу Тошко е подета кампания да го махнат оттам, понеже им бърка на някои работи, за които Багрянов знае, но не ми каза нищо, от което разбирам, че и той е съгласен с това да си дойде тук той, за да не им бърка. Разправи ми за срещата с царя. Доволен е и самият той се е държал добре (защото аз исках от Багрянов да се държи като министър, а не като приятел) — да остави царят да регулира тия отношения.

Каза, че му говорил за баща си и че Багрянов казал, че ако дойде тук, ще имат един коронован тим за клюки и интриги. Изпратил го сърдечно. Пак обеща както винаги много леко да дойде и да назначаваме хората, които съм му дал. По тях ще го съдим… Изобщо в тоя човек има нещо хубаво, но и нещо неустановено, или по-право, това, което отвлече и старите партии — обещания щедри, а изпълнение… Докато говорихме с тях, дойде и един брат да каже, че утре сутринта учителят иска да говори с мене по някои работи.

Каза ми между другото, че може би царят няма да иска да услужи с писмото на Чембърлейн, понеже е доста мнителен, та затова засега ще изпратим това по „радиото“. Казах му, че на никого не съм казал досега по тоя въпрос нищо. Той ми говори някои работи, нещо, от които съм записал.

Сега светът обръща внимание на актьорите, а на самото явление — не. Явлението е статическа работа. То е като бомба, пръска се — и няма вече какво да се плашим от нея повече. Следующата е важна вече. На бойното поле търсят откъде идат, за да се справят с батареите и ги накарат да млъкнат. Те сега се намират в едно трудно положение — края на века — ликвидация! Нови сили влизат в човечеството и то трябва да се откаже от своето минало. „Вехтия на дни видял“ — Данаил говори за това отпреди 2600 години. Ние сега сме по-близо до дните на Данаила. Те не са далеч.

IV рог това е Римската империя, а после са неща, които сега се живеят — желязо и кал — това е днешният бетон.

Сега за Добруджа (оставете пияният сам да падне). Не бързайте, за да не се създадат нещастия. Не са дошли народите до положението да си дават свобода. Ако чехите бяха дали на своите немци повече свобода, от тия в Райха нямаше да стават тия работи; да попаднат в това положение. Има една реална политика как ще постъпиш? Човек трябва да има мъдрост и сила да приложи (Англия). Фердинанд е лош съветник. Германия го тика. Той си свърши своята мисия. Днес като влюбени се занимават с дребнавости, чувствата и личните си интереси. Германия гледа от една страна, Англия от друга, Русия от трета и пр. Англичаните имат голямо подозрение към славяните, а то е пресилено и глупаво. Тя по-рано подигна Япония, та смаза Русия, но сега Япония й е враг! Но англичаните са за реална политика. Русите по-рано туриха условия да й дадат Цариград. Англичаните й го дадоха, но на книга, а после от руската династия не остана нищо (за да не й искат изпълнение на договора). Същото желание да отиде в Цариград изяде и Фердинанд. Да нямаш сега граници със силен! От англосаксонците англичаните са по-добре, германците са по-долу и нямат хубаво бъдеще.