Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Малка бележка от 7.III. н.г. от учителя за Недев:

Не по буквата на закона, а по духа — по линията на най-малкото съпротивление (да не се прави въпрос за една по-голяма или по-малка ябълка!…).

На 8. III. сутринта дойде Багрянов. Приказвахме и с него. Той също намира, че вече виси във въздуха, и иска да го поддържа царят, инак или трябва да си върви и да не си губи времето, или сам да работи за формиране на такава основа. Той казва: земеделците са корените на държавата, търговците — стъблото, а другите — листа, цвят и интелигенцията — плодът. Ако се не поливат корените, не могат да прокопсат и клоните. Това е моята политика! Ако не ме поддържа царят, аз трябва да си вървя на чифлика да си гледам работата, докато узреят условията за полезна работа. Казах му, че трябва сега да се интересува и че ще му бъде от полза. Багрянов обеща, че няма да прави необмислени работи и че ще се съвещава с мен, и че утре ще дойде пак да види какво сме говорили с царя, а също и да донесе назначенията по министерството, за да се съвещава. Той е малко евтин на обещанията…

Следобед между 4–5 часа се видях с учителя (по-точно 3 и 1/2 до 5 без 1/4).

Между другото учителят ми каза:

Ще трябва говорители между народа. От земеделието да се изпратят да държат сказки към каква насока да се тури умът на народа.

Царят да се осветлява. Царят трябва да царува така, че всичко, което прави, да е за славата Божия, за идване на царството Божие на Земята, за общочовешка справедливост и да бъде волята Божия, тогава и нашата воля ще бъде. А като е славата Божия, и за нас ще има слава. Те сами спъват работите, инак щеше да се разреши въпросът. Всички сега, и Хитлер, и Мусолини, работят за Бога.

Вие ще изслушате царя.

Трябва да се турят сега хора на работа — не религиозни, а духовни. За духовна храна са гладни хората. Духовна храна, която да внесе в света светлина, топлина и сила. Тях беше ги страх от анархисти, комунисти и пр., а сега почнаха да се страхуват и от вегетарианци, въздържатели и пр., че били много кротки хора, това във военните се разпространява. Е, тия лоши, ония лоши — само далавераджиите ли ще останат? Те се заблуждават от вътрешни причини. Искат да си възвърнат Добруджа, а не знаят с кого да вървят — с Англия, с Германия, с Франция и пр. А сега Англия работи чрез Германия косвено да стане ревизия на Версайския договор, който е несправедлив, да се поправят погрешните. Подготовката ще дойде отвън, защото е искал да абдикира? Сигурно е срещнал съпротивление. Изслушайте го хубаво какъв вятър вее. Всичките сведения трябва да се взимат 25% възможности, а ако има 50% или 75%, да е доволен. (Мисълта не беше точно такава. Аз така я схванах.)

От 7 ч. след обед до 9 ч. (у Стоянови)

Когато влезе, той носеше в ръцете си едно сандъченце, в което имаше нещо. Хайде, добре дошъл, синьоре, казах му аз на шега — синьори са вече! Той се засмя, а после ми подаде сандъченцето. „Това ми е подарък от един индус, с който се виждах в Лондон. То е от сандалово дърво. Пратени са ми и други парчета. Това рекох да Ви подаря пък аз.“ — „Щом ще си обменяме подаръците, тогава да дам и аз моите“ — и аз му дадох беседата „Големият брат“ и френската „Животът на цялото“, а също и една малка електрическа лампичка, като му казах да си има вече светлина отсега нататък. После той започна да ми говори за посещенията си. Най-напред ми каза, че тъй както съм му казал, тъй се отнесъл и Мусолини с него, доверил му известни неща, а също и бабалъкът търсел опора в него и той колкото можел, давал му я. Точно и последователно не мога си спомня разговора, но ще го запиша, както ми дойде на ума.

Най-напред започна с това, че вече в Италия се чувствува мръщенето на интелигенцията, а огромна работа е направена по земеделието от министър синдикалист, бивш анархист, който сега се е опомнил и работи много добре, като смята, че организиране с помощта на природните сили и правилното разпределение на плодовете може да тури ред в държавата. Направено е много за бедните и те крепят Мусолини. Но той вече разбира, че много се изтощи с воюването. Те имат повече от 15 000 ранени и убити, сега трима генерали и пр. То това се отразява. Мусолини е доста остарял. Но за това, което имат, е направено извънредно много. Тяхната земя е много по-лоша от нашата. Тука е рай. И ние бихме могли да направим много нещо при тия условия. Бил и в Швейцария. Казва ми, че изчезването на Австрия, Чехско и др. малки държави създало лоши позиции на малките държави, а идвам тук и ги намирам да се мислят, че са център на вселената… Там сме изпратили, боклук хора. Излагат ни много и това ми беше много тежко. Какво ще почитат мене, като не почитат народа ми… В Швейцария са три народа, но имат чувството на швейцарци, а също и индустрия и се въоръжават колкото могат. Не ги блазни мисълта да стават авторитарни…